Варварство, по-лошо и от човекоядството
Да гориш книги е варварство, което мога да сравня единствено с човекоядството. Дори човекоядството сякаш остава на второ място в листата на варварствата, понеже канибалите обикновено го правят от глад. А онези скудоумни фанатици, които преди 82 години в Германия трупаха на кладата книги от автори като Хайнрих Ман, Зигмунд Фройд или Бертолт Брехт, са го вършили не за да оцелеят физически.
Аутодафетата и забраната на книги не само при нацистите, а винаги в човешката история, се аргументират с някакви уж по-висши ценности от обикновеното физическо оцеляване. И тъкмо това е най-страшното! Защото на тази стръв се хващат твърде много хора. Предлагам ви някои от т.нар. "тези", които издигат организаторите на изгарянето на книги в Хитлерова Германия. Прочетете ги добре и с ръка на сърцето кажете дали и Вие самите не бихте ги споделили, ако се отнасяха до опазването на българската национална литература и на българския език:
"Езикът и писменото слово се коренят в народа. Германският народ носи отговорността за това, щото неговият език и писменост да си останат чист и неподправен израз на народностния характер. Чистота на езика и на писменото слово зависят от теб! Народът ти е поверил този език на отговорно пазене."
"Аз не съм чел Солженицин, но го осъждам!"
Лично аз не се учудвам, че през 1933 година милиони германци са ръкопляскали на изгарянето на книги, обяснено по този вулгарно лъжовен начин. Много лесно можеш да манипулираш хората, когато ги убедиш, че нещо толкова грозно и престъпно се прави в тяхно име, за тяхно добро. В случая – за да бъдат спасени германците от духовно изкорубване и поробване, което им кроели "коварните евреи". Та нали и до днес, включително и в България, толкова много хора все още вярват в нелепите теории за някакъв световен еврейски заговор! Дайте им на тези хора, които пишат глупостите си в интернет, една хубава клада с еврейски книги – и гледайте какво ще стане!
Точно така функционират в човешката глава цензурата, забраните и аутодафетата. Добре помня, че по времето на НРБ мнозина бяха убедени във "вредността" на автори като Солженицин. Днес звучи гротескно, но на писателски събрания по онова време не един и двама иначе прилични литератори съвсем сериозно държаха речи от типа на: "Аз не съм чел Солженицин, но го осъждам!". И бяха искрени. Те наистина вярваха, че ако хората научат за ужасните престъпления на сталинизма, върху прекрасния живот в НРБ ще падне сянка, а българите ще се объркат, ще изгубят центъра на тежестта.
Мълчанието на мнозинството
Механизмът е многократно изпитан и, уви, все още работи добре. Посочваш на хората врага, обещаваш им да ги пазиш от него – и вече си получил от мнозинството карт бланш да налагаш цензура, да забраняваш и да гориш книги. В днешно време същото се случва в не една и две страни, където публично изгарят я Библията, я Корана (в зависимост от господстващото вероизповедание), където преследват карикатуристи или обявяват "лов на писатели", както се случи със Салман Рушди. Но подобно варварство не може да се развихри без поне мълчаливото съгласие и подкрепа на "широки народни маси". Именно това е ужасното.
Както е казал Бертолт Брехт - един от писателите, чиито книги нацистите горяха през 1933: "Някой ден гражданите ще съжаляват не само за думите и делата на политиците, но и за ужасяващото мълчание на мнозинството."
Съвместно с предаването на БНТ "Денят започва с култура"