Борбата на Варшава срещу нацистите

Нито едно друго събитие не е белязало паметта и идентичността на полската столица така, както въстанието от 1 август 1944 г. Това се дължи най-вече на големия брой жертви, тъй като германците потушават въстанието особено брутално. В рамките на масовите екзекуции са убити към 200 000 души, основно цивилни. Стотици хиляди са депортирани, предимно в концентрационни лагери. И до днес Варшавското въстание хвърля сянка върху германско-полските отношения.

В този контекст тазгодишното участие в честванията на германския външен министър Хайко Маас е още по-положителен знак. Докато исканията на полската управляваща партия “Право и справедливост” за германските военни репарации за Втората световна война стават все по-настоятелни (основно заради разрушенията във Варшава), полският външен министър покани своя германски колега да присъства на отбелязването на 75-годишнината от въстанието. През 2004 г. бившият кмет на полската столица, избран впоследствие за президент на Полша, Лех Качински изчисли, че нанесените щети възлизат на 45 милиарда долара.

Още в навечерието на възпоменателната дата германският външен министър Маас отдаде почит към отпора и смелостта, с които Полша се противопоставя на германската окупация през 1944 г. - в израз на огромното желание за свобода и самоопределение. "Изпитвам голямо уважение и смирение към това, че Полша, и по-специално Варшава, успя със собствени усилия да се възстанови след войната", заяви Хайко Маас.

Полската съпротива няма шанс

Разрушаването на града е предшествано от пет години тиранично потисничество от страна на германските окупатори. Депортациите, масовите екзекуции и преследванията са ежедневие. След като през пролетта на 1943 г. бунтът на еврейското население във Варшавското гето е потушен брутално (двете въстания често се бъркат), гнетът в града се усилва още повече.

Когато на 1 август 1944 г. избухва Варшавското въстание, в града живеят почти един милион души. 40 000 от тях са доброволци в нелегалната армия (Армия Крайова), ръководена от полското правителство, пребиваващо в изгнание в Лондон. Срещу тях първоначално се изправят 16 000 войници от Вермахта и специалните отряди на СС, след което получават подкрепления. По това време германската армия отстъпва на изток, докато Червена армия приближава. "Германците планираха да превърнат Варшава в крепост, откъдето следваше, че градът ще бъде напълно разрушен”, обяснява Лешек Жуковски, председател на най-голямата полска организация на ветераните. "Искахме да предотвратим това и да освободим града", разказва Жуковски, който е едва 15-годишен, когато участва в сраженията.

За германците въстанието идва съвсем навреме. “Добре, че поляците го направиха", казва тогава главнокомандващият войските на СС Хайнрих Химлер, който вероятно носи най-голямата отговорност за зверствата в Полша. В края на лятото на 1944 г. той казва на Хитлер: "След 5-6 седмици ще ни няма. Но дотогава Варшава, столицата на този някога 16-17 милионен полски народ, ще бъде унищожена". Още в първите дни на въстанието нацистите екзекутират около 50 000 цивилни граждани.

Завесата се вдига чак през 1989-а

Бунтовниците се надяват на външна помощ. Но доставките на оръжие, боеприпаси и храна, които западните съюзници изпращат с парашути, често не стигат до целта. Междувременно Червената армия остава на другия бряг на Висла и не се намесва в сраженията. Сталин няма интерес да помага на полската армия, ръководена от антикомунистическото правителство в изгнание. След 63 дни на въстаниците им се налага да се предадат.

Впоследствие Варшава до голяма степен е унищожена по личното нареждане на Хитлер. 90 процента от всички исторически обекти, включително кралският дворец, са взривени, както и всички мостове и промишлени сгради. През есента на 1944 г. в развалините в центъра на града оцеляват само няколко хиляди души.

Комунистическият режим мълчи в продължение на десетилетия за случилото се във Варшава през 1944 г.  Общественото обсъждане на събитията започва едва през 1989 г.  И макар, че героизмът на въстаниците все още е на преден план в дискусиите, днес се поставя под въпрос високият кръвен данък, който полското население е трябвало да плати. Затова напомнят стотиците възпоменателни плочи в града в памет на жертвите от 1944 г.