Партньорството с Русия е неизбежно

Соломон Паси: Българското правителство и президентът Желев участваха с енергия, дори със страст в разпускането на Варшавския договор и удовлетворението беше голямо, но ние отдавна вече гледахме към членството в НАТО. Варшавският договор всъщност беше препятствие по пътя ни към НАТО. Нека да си припомним обаче, че се разпадна не само Варшавският договор – разпадна се цялата система на Студената война, разпаднаха се СССР и Югославия, колабира и Движението на необвързаните, което беше един от стожерите на Студената война.

ДВ: Можеше ли да оцелее Варшавският договор?

СП: Един договор за колективна отбрана може да оцелее, когато е създаден върху правилни принципи. Когато обаче държавите в него са основани на сбъркани принципи, когато отричат пазарната икономика – то самите държави не могат да оцелеят, камо ли техният отбранителен съюз. Силен съюз се прави от силни държави, а тогавашните социалистически държави бяха слаби, те имаха в гените си заложен своя разпад, защото икономиката им беше дефектна.

ДВ: А имаше ли алтернатива за държавите от Варшавския договор след неговото разпадане? Някакъв друг отбранителен съюз?

СП: Имаше много такива идеи. Спомням си, че в политическите партии в Източна Европа интензивно се говореше за едновременното разпускане на двата договора. Първоначално малцина бяха онези, които посмяваха да кажат, че Варшавският договор не бива да се запази. После се появиха някакви такива тактически идеи, формулирани от видни тогавашни политици от Източна Европа като Лех Валенса. Например – да бъде създадено нещо, което той наричаше „НАТО 2”. Тоест, да се обединят страните от Варшавския договор, които искат да се присъединят към НАТО. Днес НАТО е дори много по-необходим, отколкото тогава, но в същото време – и много по-недостатъчен. Днес НАТО трябва да се глобализира – да се глобализира и по територия, и по проблематика. Днес ЕС просто няма как сам да се справи с титаничните проблеми, произтичащи от миграцията и тероризма и тъкмо поради това трябва да разчитаме на много по-интензивни отношения с НАТО.

ДВ: Русия непрекъснато подава сигнали, че се чувства застрашена от НАТО, че НАТО я обкръжава. Това сигурно също е резултат от разпадането на Варшавския договор, от възникналия дисбаланс между Русия и Северноатлантическия пакт?

СП: Големият проблем на Русия не е външнополитически, той е вътрешнополитически. Ако Русия беше една демократична държава от типа на (изброяването е произволно) Канада, Индия, Люксембург, тя щеше да има съвсем различна политика. До разпадането на Варшавския договор Русия беше потенциален враг за Запада, през следващите двайсетина години се превърна в неизбежен партньор, а днес Русия е едновременно и потенциална заплаха, и неизбежен партньор. Така че отношенията между Запада и Русия тепърва ще се усложняват. Но ние трябва да си дадем сметка, че има редица горещи теми и точки, по които Западът няма капацитета да се справи без партньорството с Русия: Сирия, Северна Корея, борбата срещу тероризма… Погледнете, че дори в Космоса отношенията между Запада и Русия остават незасегнати от общата политическа криза.