Великобритания стана за посмешище
19 март 2019
Коментар на Йенс-Петер Маркварт:
Ако не знаехме какво е заложено на карта - както за Великобритания, така и за ЕС -, в момента сигурно щяхме с наслада да се подиграваме на британците и на техния парламент. Точно десет дни преди Брекзита все още никой не знае какво предстои. И ето, че на председателя на парламента Джон Бъркоу му хрумва да попрелисти историческите книги, където открива решение от 1604 година, според което тази седмица Тереза Мей няма право отново да внесе за гласуване споразумението за излизане от ЕС. Това евентуално може да стане чак по време на следващия мандат на законодателния орган.
1604 година: крал Джеймс Първи тъкмо е поел короната от Елизабет. По онова време все още никой си няма идея нито за Тереза Мей, нито за някакъв Европейски съюз. Няколко десетилетия по-рано обаче Хенри Осми вече е осъществил първия „Брекзит", прекъсвайки връзките с папата. Само по себе си никак не е лесно да имаш толкова стар парламент. През 2017 година Върховният съд на страната трябваше да се позове на прецеденти от Гражданската война през 17-ти век, за да вземе решението си, че депутатите имат право да гласуват за Брекзита. Вижда ви се куриозно, но не е. В една държава без писана конституция демокрацията функционира именно така. Или пък не функционира.
В момента британската демокрация тъй или инак се намира в тежка криза. Човек се изкушава дори да каже, че това е най-тежката ѝ криза от 17-ти век насам. Но вината изобщо не е на Джеймс Първи. Джон Бъркоу също не е първопричинителят на настоящия политически хаос. Личността, която носи същинската вина, седи не в парламента, а няколко стотин метра по-нататък: на „Даунинг Стрийт“ 10.
Време е Тереза Мей да спре да опъва нервите на всички
Тереза Мей докара напускането на ЕС до такъв провал, какъвто през 2016 година никой не можеше да си представи и в най-мрачните си кошмари. Решението да излезе от Евросъюза не само, че не възвърна на Великобритания предишното ѝ величие – на международната сцена то я направи буквално за посмешище, превърна я в страна, която вече никой не взима на сериозно.
В края на седмицата министър-председателката отново заминава на среща на върха на ЕС, с празни ръце, без план, съвършено безпомощна. Затова пък с искането към 27-те останали правителствени ръководители да отложат излизането на Великобритания. Защо обаче? С каква цел? За колко дълго?
Крайно време е тази министър-председателка да престане да опъва нервите на останалите в ЕС – и да си подаде оставката. Когато тя си отиде, следващата премиерка или следващият премиер може и да намерят някъде из богатата британска история някаква добра идея за елегантно излизане от ЕС. Ако обаче това не стане, британските политици би трябвало да върнат топката в полето на избирателите. И отново да ги попитат дали все още искат да участват в тази налудничавост или все пак биха предпочели да останат в ЕС.