Венецуела - като филм на ужасите

Защо президентът на Венецуела Николас Мадуро хвали плащанията с долари като "вентил" за неговата потънала в криза страна? Защо говори, че американската валута може да помогне на страната му да преодолее икономическата криза, предизвикана от американските санкции? На първо място това означава, че така страната се отказва от значителна част от суверенитета си и се подчинява на решенията, взимани в сферата на валутната политика от американското правителство и американската централна банка. "За хората в Латинска Америка националните валути продължават да са символ на суверенитет и независимост. Отказът от собствена валута е равносилен на падане на колене пред една чужда сила. Особено пък ако става въпрос за Съединените щати", казва експертът по Латинска Америка Мак Марголис в коментар за "Блумбърг".

За една страна доларизирането е "монетарна ядрена опция", посочва Марголис, последният изход, когато всички други инструменти за справяне с кризата не функционират. Именно поради това американският долар е официална валута едва в около 30 държави по света и само три от тях са в Латинска Америка. Официално единствено Еквадор, Ел Салвадор и Панама са избрали американския долар за национална валута и са се отказали от своите.

Венецуела още не е стигнала дотам, отбелязва икономистът Луис Висенте Леон, директор на института за икономически изследвания "Datanalysis" в Каракас. Въпреки че местният боливар предвещава катастрофа заради хиперинфлацията, според данните, с които разполага Леон, през октомври 2019-а година "едва" към 54 процента от всички транзакции на стоки и услуги във Венецуела са били в чужда валута. Така излиза, че от световната икономическа криза през 2012-а година насам използването на чуждестранна валута при размяната на стоки и услуги се е увеличало над 10 пъти. 

И в повечето останали държави в региона хората, които могат да си го позволят, се доверяват все повече на американския долар, когато става въпрос за гаранция срещу инфлацията и обезценяването на парите. И при сегашната тежка криза в Аржентина местните ежедневно проверяват курса на долара, за да преценят какво изобщо могат да си позволят.

Инфлацията ще стигне 500 000 процента

Дали катастрофалното състояние на хората във Венецуела ще се подобри, ако бъде наложен американският долар, и дали така икономическата криза ще бъде преодоляна, както твърди Мадуро, е повече от спорно. Макроикономическите показатели на страната напомнят филм на ужасите: ръководителят на отдела за Латинска Америка в Международния валутен фонд Алехандро Вернер казва, че икономическата и хуманитарната криза във Венецуела ще продължи да се задълбочава.

"Реалният брутен вътрешен продукт вероятно ще намалее с 35 процента през 2019-а година и така общият спад от 2013-а година насам ще достигне над 60 на сто". С други думи - за шест години икономиката на страната се е свила наполовина. Сривът на местната валута -  боливара, който тази година вече изгуби около 90 процента от стойността си, ще продължи. Според МВФ хиперинфлацията ще се увеличи от 200 000 процента тази година до 500 000 процента през 2020-а.

Злато и старо желязо за валута

От месеци управляващите се опитват да използват и последните останали ресурси, за да се сдобият с валута: златният резерв бе продаден на Турция и на други държави, които заобиколиха американските санкции срещу режима на Мадуро. Наскоро дори и една голяма пратка скрап и старо желязо потегли към Истанбул.

Въпреки това Мадуро подчерта, че боливарът ще остане официалната валута на Венецуела. Президентът обаче не обясни какво ли би могло да се купи с банкнотите, на които стои портретът на бореца за независимост Симон Боливар. Освен това през февруари 2018-а година Мадуро пусна криптовалута, наречена "петро", за да увеличи независимостта на стараната от американския долар. Но и този проект постигна всичко друго, освен успех.

"Такси без бензин"

Венецуелският икономист Рикардо Хаусман, който е преподавател в Харвард и е съветник на опозиционния лидер Хуан Гуайдо, сравнява ситуацията в страната с таксиметров шофьор, който разполага с автомобил, но не и с гориво. Той вижда спасението на икономиката в отварянето на нефтения сектор за външни инвеститори, за да може в страната отново да влезат пари. Хаусман е скептичен спрямо "доларизирането" на страната.

В началото на годината харвардският икономист смяташе, че Венецуела има нужда от поне 60 милиарда долара спасителен пакет от Международния валутен фонд, за да може поне донякъде да съживи икономиката на страната. Междувременно тази сума вече не би била достатъчна.