Вижте какво се случва с България

От България напоследък има и добри новини, констатира авторът в материал, посветен на един от най-динамично развиващите се сектори в страната - туризма. Либералната икономическа политика на премиера Бойко Борисов, според ФАЦ, бележи успехи: БВП на страната нараства от няколко години насам: с 1,3% през 2014, с 3,6 на сто през 2015, и с 3,4 процента през миналата година - по данни на Евростат. За текущата година отново се очаква сериозен икономически ръст. Авторът на публикацията отбелязва и това, че доброто състояние на обществените финанси и ниският държавен дълг са накарали американската рейтингова агенция Фич да обмисли ново повишаване на кредитния рейтинг на страната.

Друга добра новина от България е спадът на безработицата: от 13% през 2013 на 7,6% през 2016, а през настоящата година се очаква безработните да са още по-малко, посочва Мартенс, отново позовавайки се на Евростат.

Независимо от тези успехи обаче, България си остава най-бедната страна в ЕС с най-ниските средни доходи. Още преди 2007 г. много българи се отправяха на Запад, а след приемането на страната в ЕС тенденцията дори се засили, поради легалните възможности за пътуване. Но не са само българските ромски кланове, които масово се възползват от правото на свободно придвижване, и за които в пресата редовно се появяват критични публикации. До голяма степен незабелязани остават безбройните медицински сестри, болногледачи, строителни работници, готвачи, шофьори на камиони, инженери, лекари и други специалисти, изучили професията си в България, които сега работят навън и плащат там данъци и социални осигуровки, четем по-нататък в публикацията на ФАЦ.

България печели от ниското ниво на доходите

Този масов отлив на работна ръка от България създава огромни проблеми на българската икономика, последиците от него се усещат особено силно и в туризма, пише Михаел Мартенс. Сезонът се очертава като много добър, но недостигът на персонал в хотелите и ресторантите по Черноморието спъва развитието. Голям брой български камериерки, рецепционисти или спасители на плажа предпочитат да работят в западните курорти.

Един готвач, който изкарва на остров Рюген в Германия пет пъти повече от онова, което печели в България, трудно може да бъде задържан в родината му. Част от бизнесмодела, който прави Черноморието привлекателно за определени туристи, са тъкмо евтините цени. Но тази евтиния има своята цена, констатира авторът М. Мартенс и пояснява: Ако не бяха ниските заплати, България нямаше да запази предимството си пред другите туристически държави, се казва още в статията, озаглавена "Евтиното излиза скъпо".

Недостигът на персонал в бранша не е нищо ново, но проблемът се задълбочава. Още преди три години БНР алармира в свой репортаж за това, че браншът изпитва глад за кадри, припомня авторът на статията във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” и допълва: "Затова звучи странно оплакването на българския премиер Борисов пред френския президент Макрон. Според Макрон, Борисов му бил казал по време на една среща на върха на ЕС в Брюксел, че страната му страда от "евтината работна ръка от други държави", която отнемала работата на местните хора, докато в същото време българите работели из ресторантите на Франция.

Оплакването от "евтините чужди работници", които се стичат към най-бедната страна от ЕС, звучи странно, защото в началото на юни българското правителство облекчи режима за наемане на сезонна работа на чужденци от страни извън ЕС - например украинци или молдовци. Някой би могъл да си помисли, че от страната с най-високата младежка безработица в ЕС – Гърция, - също ще идват кандидати за работа в България. Точно обратното е вярно, констатира Михаел Мартенс и посочва, че дори през деветата година от началото на кризата в Гърция много българи търсят и намират сезонна работа в южната съседка - като берачи на плодове и зеленчуци или в туризма – откъдето печелят повече, отколкото у дома.

България се смалява

Всичко това допълнително изостря проблемите на България, където човек може да види какво се случва, когато отливът на кадри е съчетан с много ниска раждаемост.

Увеличава се единствено ромското население, което само след 3 години ще съставлява 25% от трудоспособното население на страната, е цитирана да казва бившата българската еврокомисарка Меглена Кунева. Дори само това показва колко е важно ромите да бъдат интегрирани в системата на образованието. Това важи с особена сила за България, чието население намалява с по-бързи темпове, отколкото това на останалите балкански държави: от почти 9 милиона в края на комунизма, днес в страната живеят под 7 милиона, а след няколко години населението ще спадне и до малко над 6 милиона души.

България се топи. Това се усеща особено силно и в туризма.  

 

*Заглавието е на редакцията

 

АГ, ФАЦ, М.М