Викат от болка в преддверието на зъболекаря
25 май 2009Упрекват политиците ни, че не обсъждат предизборно нито една идея и правилно ги упрекват. Истината обаче е още по-незадоволителна: по един косвен, индиректен начин те (като цяло) постигнаха едно порочно внушение. На българите вече е внушено, че сме в криза. Кризата се подразбира.
В плен на опасна мисловна схема
Един от любимите ми мислители, великият древен грък Горгий, преди хиляди години е свел тезата си до три скандални изречения: 1. Нищо не съществува. 2. Дори да съществува – то не може да бъде разбрано. 3. Дори да бъде разбрано – то не може да бъде изказано.
В момента българският народ, опитвайки се да се ориентира в обстановката, попада в плен на подобна мисловна схема. А именно: 1. Българите не знаят и не искат да чуят, че България е добре. 2. Затова въобще не си и задават въпроса – защо сме добре. 3. Поради последното – нямат никакъв шанс да разберат как и защо бихме могли да станем зле. За последните десет години страната се ре-капитализира. Това е централният, най-важният факт. За този период са влезли над 40 милиарда евро инвестиции. Други поне десет милиарда евро са внесени от хората, главно от гастарбайтерите. Тези 50, а може би даже 60 милиарда позволиха на България да произвежда повече, отколкото е произвеждала кога да е в своята история.
Безработицата в страната е под здравословния минимум, каквото и да пищят разнообразни дейци. Внасяме тайландски шлосери за 1 200 лева месечна заплата. По този начин идеята, че сме в криза, е не просто погрешна, а абсурдна: попадаме в положението на пациент, който крещи „от болка” още във фоайето на зъболекарския кабинет, далеч преди докторът да е казал „Отворете!” и да е посегнал с машинката...
Пот, сълзи и прочие
Пита се, ако сега сме на горно „до”, какви ще ги пеем наесен, когато ни удари? Не е ли впрочем несъществено това дали крещим, врякаме или си мълчим на зъболекарския стол? Не е, съвсем не е и ето защо идеята, че вече сме в криза, връзва ръцете на следващата власт. Тази власт ще трябва да ограничава, лишава и мобилизира. Тя ще трябва да поиска от хората още едно и то голямо усилие и търпение. Пот, сълзи и пр., за да се изразя с класическото заклинание.
Но за да поискаш това от хората, ти е необходима определена легитимност, която в случая няма откъде да дойде, освен от посочването на причината за кризата. И понеже, както се убедихме, българите просто не могат да видят причината – въпросната легитимност няма да настъпи!