Властта като опиум

Моментът, в който можеше да се направи крачка назад - към успокояване на страстите - беше пропуснат. Турският министър-председател Ердоган избра конфронтацията с политическия противник, вместо честния и открит диалог с обществото. Бруталната атака на турската полиция срещу палатковия лагер на природозащитниците и гражданите в парка Гези беше връхната точка на една политика, която олицетворява амбициите на Ердоган за всевластие.

Безогледните действия на полицията срещу жени, деца и възрастни хора нямат аналог в най-новата история на турската република. Ердоган очевидно не познава и не разбира основните правила на демокрацията. Той доказа това в края на седмицата по време на организираните от поддръжниците на неговата партия демонстрации в Анкара и Истанбул. Докато симпатизантите на премиера бяха организирано докарани със специален обществен превоз, полицията разпръскваше демонстрантите в Анкара и Истанбул със сълзотворен газ и водни струи.

Спазва ли Ердоган международното право?

Фактът, че все повече хора се присъединяват към протестното движение и участват в демонстрациите дори с риск за живота си, сочи, че съпротивата срещу Ердоган и неговата партия набира скорост даже в едно безнадеждно разединено общество, каквото е турското. Употребата на сълзотворен газ дори срещу болници и хотели, където са настанени пострадали, само засилва съмнението, че режимът на Ердоган не спазва международното право.

Ердоган е заслепен от ярост срещу всички инакомислещи. Без да му мигне окото, той нарече лидерите на опозицията в парламента терористи. Това показва, че премиерът не изпитва и капка уважение към политическите си противници. И това не е всичко: Ердоган закрива или наказва с драстични глоби всички онези вестници, радио-и телевизионни станции, които се изплъзват от неговия контрол. А чуждестранните медии, на които няма как да окаже влияние, обвинява, че са рупор на противниците на просперираща Турция.

ЕС не бива да допуска грешка

При това Ердоган нямаше причина да изпада в подобна ярост. Турската икономика върви добре, туризмът процъфтява, а ролята на Турция като регионална сила получава солидна подкрепа от страна на Запада. Сега обаче е застрашено мирното съжителство между исляма и демокрацията, което съществуваше благодарение на стриктното разделение между държава и религия. Ердоган не успя да се издигне до висотата на международно уважаван и наистина демократично легитимиран правителствен ръководител.

Но онова, което не бива в никакъв случай да става, е да се прекратяват преговорите за присъединяването на Турция към ЕС. Подобно нещо би означавало да се нападне в гръб демократичното движение в Турция. Европа трябва да си остави вратичка за влияние върху Турция, защото в страната не се очертава скорошно намаляване на вътрешнополитическото напрежение. А главният виновник за това е Ердоган, който отказва да води честен диалог със своите критици от средите на гражданското общество.

Автор: Б. Гюнгьор; Редактор: Б. Узунова