Учени: Свръхексплоатацията на планетата трябва да спре

За пореден път хиляди учени от цял свят настояха за спешни мерки по отношение на климатичната криза. Техният призив беше публикуван в научното списание BioScience миналата седмица. 

Климатичните катаклизми от последните седмици са поредното доказателство

"Екстремните климатични събития и тенденции, на които ставаме свидетели в последните няколко години, да не говорим за последните няколко седмици, подчертават голямата спешност, с която трябва да адресираме климатичната криза", казва Филип Дъфи, съавтор на изследването и изпълнителен директор на Центъра за изследване на климата "Удуел" в американския щат Масачузетс.

Преди две години над 10 хиляди учени от 150 държави подписаха обща декларация, в която настояха за обявяване на световна извънредна климатична ситуация. Сега към тях се присъединяват още 2800 техни колеги. След декларацията през 2019 година, Земята стана свидетел на "безпрецедентен ръст" на климатични катастрофи, посочват експертите. 

За целта на публикацията учените изследват 31 показателя, по които мерят състоянието на Земята, сред които емисии на парникови газове, дебелината на глетчерите, обхвата на морския лед и обезлесяването. В 18 от 31-те показателя са отчетени рекордно ниски или рекордно високи стойности. 

Земята се затопля, а въздухът става все по-мръсен

2020-а година е втората най-гореща година, откакто измерванията започват. А по-рано тази година концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата на Земята достига най-високата си стойност, отчитана някога. Авторите отбелязват, че в Гренландия и Антарктида са регистрирани най-ниските нива на ледена маса за всички времена. Ледниците се топят с 31% по-бързо, отколкото преди 15 години, допълват те. Междувременно годишната загуба на гори в Амазония достигна 12-годишен пик през 2020 г. 

Тим Лентън от Университета в Ексетър, който е съавтор на изследването, обяснява, че рекордните горещини в западните части на САЩ и Канада в последните седмици демонстрират, че климатът вече е започнал да се "държи по шокиращ, неочакван начин". 

"Трябва да отговорим на данните, че достигаме критичната точка, със спешни действия за декарбонизация на глобалната икономика и чрез възстановяване, а не унищожаване на природата", казва той.

Премахване на изкопаеми горива и по-висока цена на въглеродните емисии

Учените повториха призивите за решителна промяна и посочиха три основни мерки в близко бъдеще: постепенно премахване на изкопаемите горива, налагане на "значителни цени на въглеродните емисии" и възстановяване на екосистемите.

Промените в климата трябва да бъдат включени в основата на училищното образование по света, настояват още авторите на текста. Учените също така настояват да намалим замърсителите, да балансираме човешката популация и да преминем към растителна диета.

"Политиките за борба с климатичната криза и други симптоми трябва да се справят с основната причина: свръхексплоатацията на планетата от хората”, казва Уилям Рипъл от университета в Орегон.

Половината българи казват, че са запознати с климатичните промени

48 процента от българите се чувстват запознати с темата за климатичните промени. Това става ясно от изследване на "Маркет линкс" по поръчка на WWF. Най-запознати с тази тема са младите хора между 18 и 35 години, особено тези, които живеят в София. В по-малките населени места хората са по-добре запознати с проблема с незаконната сеч, тъй като вероятно по-често се сблъскват с него, констатират авторите на проучването. Като най-големите причинители на емисии българите посочват ТЕЦ-овете (33%), индустрията (25%) и транспорта (19%), става ясно още от проучването.