Войната в Либия - за демокрация или за петрол?
12 август 2011Мнозина наблюдатели реагираха изненадано колко бързо след бунта в Либия Западът надигна глас, начело с Франция. Защото в случая с Тунис поведението на Париж беше съвсем различно: първоначално бе предложена подкрепа на президента Бен Али. По отношение на Либия Франция беше първата европейска страна, която призна бунтовниците. Само политически мотивирана ли е тази френска позиция или роля играят и икономическите интереси? Алфред Хакенсбергер, експерт по въпросите с Либия, е убеден, че икономическите интереси са на преден план. Не толкова отдавна президентът Саркози прие помпозно Кадафи и сключи с него важни търговски договори. "В крайна сметка повечето от договорите, като тези за бойните самолети, не бяха спазени. Вместо това Кадафи поръча самолетите в Русия", казва Хакенсбергери допълва, че това е разгневило Саркози.
Оръжия и петрол - руските интереси в Либия
Икономическите интереси вероятно са и причината за изгодното за режима в Триполи въздържане от глас на Русия по резолюция № 173 за Либия от Съвета за сигурност на ООН. Държавната руска компания за износ на оръжие сключи през последните години договори с Либия за два милиарда долара. Ставаше дума за доставки на танкове, бойни и учебно-тренировъчни самолети. Луис Мартинец, директор на Центъра за международни проучвания CERI в Париж смята, че "Русия се опасява от загубата на основния си клиент за доставка на оръжие. Москва също така се бои, че проектите на "Газпром" ще бъдат поставени под въпрос". Според Мартинец Либия била като Ирак в умален мащаб: купувала много оръжие и преследвала сходни интереси.
За Русия в случая става дума не само за оръжейни сделки. Москва очаква немалко изгоди и от петролния бизнес с Либия. Още през 2007 "Газпром" откупи от италианския държавен концерн ENI лицензите за добив на петрол в Либийската пустиня.
89 на сто за лидера, 11 - за концерните
Според Луис Мартинец е необяснимо защо Италия подкрепя НАТО, след като през 2008 Рим много тържествено подписа договор за приятелство с Триполи, а сега предоставя на НАТО военните си бази за ударите срещу Либия.
Причините може би се крият в неизгодните условия за петролните концесии, които либийците наложиха на ENI и на други петролни компании. През април тази година Wall Street Journal писа, че западните петролни фирми са се простили с Либия още преди избухването на въстанието.
След премахването на санкциите срещу Либия през 2003 много петролни фирми се насочиха към страната. Конкуренцията е била толкова голяма, че държавната либийска петролна компания си е позволила да иска 90 на сто от печалбите на петролните компании, макар че те са заплащали такси за много милиони срещу правото да търсят петролни находища в страната.
Петролът - наградата за победителя
Според мнозина наблюдатели по-добрият достъп до петрола при по-изгодни условия са същинската цел на войната. И Алфред Хакенсбергер смята, че "страните от НАТО не действат по свое усмотрение, за да инсталират демократична система в Либия. Там става дума за интереси, за петролни ресурси, за влияние и власт".
Хакенсбергер твърди, че от конфликта най-много ще спечели Катар, който помогна на бунтовниците, без да поставя никакви предварителни условия. "А бунтовниците бяха казали, че който им помогне, ще бъде възнаграден при подписването на новите договори за петрола", припомня Хакенсбергер.