Все повече пари за оръжия

За първи път от 2011 година насам оръжейните разходи в света отново са нараснали. От годишния доклад на стокхолмския Институт за изследване на мира СИПРИ става ясно, че през 2016 година държавите са изразходвали общо 1,686 милиарда долара за оръжия - с 0,4 процента повече в сравнение с 2015 година. Най-вече водещите военни сили в света като САЩ, Китай и Русия са увеличили своите разходи за въоръжения. Други държави с голям военен бюджет като Саудитска Арабия например, са намалили оръжейните си разходи, но това е станало предимно по икономическа принуда – в резултат на падналите цени на петрола.

Вместо дипломация - въоръжаване

Увеличаването на оръжейните разходи в света потвърждава наблюдаваната от няколко години тенденция, казва политологът от международния Център по проблемите на конверсията в Бон Мариус Балвес в разговор с ДВ. "За разлика от преди десет години, страните вече не залагат толкова на дипломацията и международните институции. Вместо това отделни държави се грижат за сигурността си чрез въоръжаване", казва той.

Анексията на Крим от Русия, напреженията в Южнокитайско море и войните в Близкия изток подхранват опасенията, че въоръжените конфликти ще се разрастват още повече, допълва Балвес. Същевременно намалява доверието към международните организации и институции. Нараства значението на националните армии, а това води до увеличаване на военните разходи. Тази тенденция се отнася дори до страните, които така или иначе са водещи във военно отношение. САЩ например увеличиха военните си разходи с 1,7 процента до ниво от 611 милиарда долара. В Русия увеличението е от 5,9 на сто. Военните разходи там възлизат вече на 69,2 милиарда долара, а в Китай разходите са се увеличили с 5,4 процента до ниво от 215 милиарда долара.

Кризисният Близък изток

Близкият изток продължава да бъде едно от основните кризисни огнища в света. Войната в Сирия допълнително изостри конфликтите в региона. В резултат на това се увеличиха военните разходи на всички страни, които са замесени в тези конфликти. "По наши информации, военният ангажимент на Русия в Сирия ѝ е струвал 464 милиона долара само през 2016 година", казва икономистът Нан Тиам - един от авторите на доклада на СИПРИ.

Затова пък военните разходи на Саудитска Арабия са намалели. Това развитие обаче не е свързано толкова с политическа воля за разоръжаване, колкото с икономически фактори. Понижаването на цената на суровия петрол не позволява на Саудитска Арабия да прави инвестиции в обичайните за нея мащаби. "До 80 процента от приходите на страната се формират от продажбите на петрол. Затова Саудитска Арабия е принудена да прави съкращения във всички разходни сфери на държавния бюджет", казва експертът.

Конфликтът между Саудитска Арабия и най-големият ѝ противник в региона - Иран - остава крайно напрегнат, казва Мариус Балвес от Центъра по проблемите на военната конверсия в Бон. И двете страни смятат преговорите за безперспективни, поради което залагат на военни средства.

"С изключение на Оман, всички държави в Средния изток са въвлечени във въоръжени конфликти. Падането на цената на петрола доведе до известно съкращаване на военните разходи, но напреженията в целия регион останаха високи и стимулираха по-нататъшно въоръжаване, казва Балвес.

Напрежения има и в Европа

Военните разходи в Европа също са се увеличили.  Данните на СИПРИ показват увеличение с 2,6 процента. Това се дължи до голяма степен на централноевропейските държави, които съзират растяща опасност от Русия, се казва в доклада. И то - независимо от факта, че през 2016 руските инвестиции за въоръжение са представлявали едва 27% от инвестициите на държавите от НАТО.

Увеличените разходи за отбрана не водят непременно до увеличаване на сигурността. Ако Русия се почувства застрашена, Европа може да бъде изправена пред нова надпревара във въоръжаването между Изтока и Запада", твърди Мариус Балвес.