Всевишният се смили над Великобритания
Британците го наричат „русата бомба” - не защото излъчва особен сексапил, а заради буйните му руси коси и най-вече заради неговата политическа пробивност. Ораторските умения на Борис Джонсън караха всички негови съперници да изглеждат направо жалки. На партийните конгреси на консерваторите той блестеше с остроумните си изказвания - и неизменно предизвикваше бурни аплодисменти. Като оратор Борис Джонсън е в състояние да упои жертвата си така, че тя да продължи да му се усмихва, докато той ѝ реже главата. Този политик умее да развлича публиката с безкраен набор от игрословици, латински цитати и шегички по адрес на противника. И британците го обичаха заради всичко това.
Именно Борис Джонсън е човекът, който обърна гласуването миналия четвъртък в полза на Брексит. Казано накратко: той носи вината за излизането на Великобритания от ЕС. Редом с Камерън, естествено. Когато след известно колебание Джонсън все пак реши да застане на страната на онези, които искаха Брексит, Камерън бързо осъзна, че победата изобщо даже не му е в кърпа вързана. При това всички бяха наясно, че решението на бившия лондонски кмет да агитира за Брексит бе продиктувано единствено от лични амбиции. Съперничеството между Джонсън и Камерън датира още от времето на студентските им години в Итън и Оксфорд. А и Борис винаги е искал да стане „крал на света”.
Гениален, но опасен
Борис Джонсън е гениален популист. И му е абсолютно безразлично в името на коя кауза впряга своите способности. В деня на гласуването, още преди избирателните секции да бяха отворили, Джонсън подскачаше сред продавачите на лондонския рибен пазар и позираше пред фотографите, докато целуваше една риба. И всички, които видяха тази клоунада, сигурно са гласували след това именно за неговата кауза. Талантът на този човек е неоспорим: дори да му се налагаше да продава порутени коли, занемарени имоти или акции без никаква стойност - Джонсън със сигурност щеше да натрупа милиони. Само че в политиката хора като него са опасни.
След многото лъжи, които поддръжниците на Брексит тиражираха по време на предизборната кампания, някои британски публицисти се видяха принудени да констатират, че политиката окончателно се е сбогувала с истината. И действително: отношението на Джонсън към истината винаги е било доста нееднозначно. В началния период на своята кариера - като журналист в Брюксел, откъдето пишеше за едно британско булевардно издание, той правеше на пух и прах всичко, свързано с ЕС. Историите му бяха или измислени, или пълни с изопачени факти.
В света на политиката забавен лъжец като него представлява истинска опасност. Защото мнозина явно не са в състояние да правят разлика между телевизионните сапунки и реалността. Който успее да ги разсмее, вече ги е спечелил на своя страна, колкото и абсурдни да са твърденията му. В този смисъл паралелите с републиканския кандидат-президент Доналд Тръмп определено не са безпочвени.
По ирония на съдбата нож в гърба на Джонсън заби не друг, а Майкъл Гоув - неговият най-близък сподвижник от кампанията за Брексит. Направи го, защото допусна, че Джонсън няма да изпълни обещанието си да му даде министерски пост в новото правителство. Гоув изненадващо обяви собствената си кандидатура за премиер, а Джонсън се препъна в пословичната си неспособност да държи на думата си. Всевишният се смили над Великобритания!
Джонсън надмина дори Берлускони
Приближени на Джонсън, които го познават добре още от времето му на кмет в Лондон, отдавна са наясно, че той не е подходящ за висши политически постове. Негова биографка го описа наскоро като човек, който не обръща внимание на папките с документи, мрази да се занимава с детайли, избягва да взима решения и по правило е доста мързелив.
По време на кампанията за Брексит британците станаха жертва на един талантлив измамник, който сега се опитва да се измъкне от ситуацията, сякаш няма нищо общо с нея. Британските вестници вече съчиниха думата „Борис-кони”, намеквайки за общото между Джонсън и бившия италиански премиер Берлускони. Той също умееше да забавлява своите сънародници, но същевременно нанесе на страната си огромни вреди. Борис Джонсън дори го надмина - и без да е бил премиер, той успя да постигне същото.