1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Всички заедно срещу Хитлер

Х. Мунд, К. Цанев6 юни 2014

Снимките остават в историята. По време на десанта в Нормандия на предната бойна линия са предимно американски и британски фотографи. Затова и малцина знаят, че в операция "Овърлорд" са участвали бойци от 14 нации.

https://p.dw.com/p/1CCpf
Снимка: ullstein bild - LEONE

Атаката започва от въздуха. Малко след полунощ на 6 юни 1944 година в Нормандия навлизат първите съюзнически войски. 24 000 парашутисти извършват десант над Нормандия със задачата да поемат контрола над важните мостове и транспортни възли и да осигурят светлинни сигнали за ВВС.

Планът обаче почти се проваля. Силният вятър отпраща парашутистите навътре в страната. Само една десета успяват да се приземят навреме около фронтовата линия. Десантът заварва германците неподготвени, но в началото не буди тревога - в 2 часа през нощта германските генерали все още оценяват ситуацията като "спокойна". В телефонен разговор те уверяват Берлин, че информациите за въздушен десант са преувеличени и положението е спокойно.

Десантът на обединените

Ситуацията обаче скоро се променя. Още във вечерните часове на 5 юни огромна армада потегля от британския бряг към Нормандия и така започва най-големият във военната история морски и въздушен десант на съюзническите сили. "Денят "Д" /D-Day/ беше международна операция. Тя е дело не само на американците и британците, но и на канадците, както и на малки контингенти от Норвегия, Белгия, Чехия, Словакия. Към съюзническите войски се присъединяват и поляци, гъpци и французи", раказва военният историк Петер Либ пред Дойче Веле. В операцията "Овърлорд" участват и новозеландци и австралийци. Канадците, например, подсигуряват със своята трета дивизия част от бреговата линия под кодовото название "Юни".

"Водещите сили все пак са американците и британците. Те определят стратегическите маршрути. Те обаче са наясно, че това е коалиционна война и трябва да присъединят и по-малките страни. И по този начин показват на целия свят, че операцията е международна, че всички заедно воюват срещу Хитлер", допълва Петер Либ.

Landung in der Normandie 1944
В операцията участват войници от 14 държавиСнимка: ullstein bild - LEONE

Решаващият ден

Първите американски десантни короби се появяват пред френските брегове в 6,30 на 6 юни. Войниците подлагат на тежък обстрел германските отбранителни позиции, а час по-късно към американските десантчици се присъединяват британски, канадски и френски военни подразделения. Подкрепяни и от полския боен кораб "Дракон", войските атакуват 80-километров отсек от бреговата линия, който за кратко време се превръща в кърваво бойно поле.

В операцията "Овърлорд" участват 4 200 десантни кораби, 1 200 бойни кораби, 155 892 съюзнически войници от 14 нации. Те получават подкрепа по въздуха от съюзническите бомбардировачи. Още преди дебаркирането авиацията е пуснала над 10 000 тона бомби. Това е най-мащабният десант в историята, с който се открива втори фронт срещу нацистка Германия. По-голямата част от десантните кораби са от Великобритания, въпреки че на историческите снимки се виждат повече американски съдове. "Американците взимат на борда фотографи и оператори и затова имаме повече снимки от тях, отколкото от британците или канадците", обяснява историкът Петер Либ.

Вторият фронт

Операция "Овърлорд" обаче не протича по план. В хаоса на бойните действия загиват хиляди съюзнически войници. Много от тях се давят с тежкото си снаряжение, тъй като клапите на десантните лодки се отварят предварително. Десетки танкове потъват в морето, преди да са достигнали брега. Американската атака в крайбрежния сектор, наречен "Омаха бийч", е застрашена от провал: над 50 процента от войниците, участващи в десанта, загиват именно в първите часове на операцията. "В деня "Д" американците и канадците дават най-много жертви в сравнение с всеки друг ден от Втората световна война", казва историкът Петер Либ.

Landung in der Normandie 1944
Съюзниците претърпяват сериозни поражения в първите часове на десантаСнимка: ullstein bild - LEONE

Към обед германците постепенно започват да привършват мунициите. И атакуващата съюзническа пехота бързо прекършва съпротивата в повечето германски отбранителни бункери. Стратегическите планове на генерал Дуайт Айзенхауер и на британския генерал Монтгомъри обаче едва не се провалят, споделя историкът Петер Либ. "Съюзническите войски овладяват сравнително бързо Атлантическия вал /мощна система от бункери, телени мрежи и противотанкови заграждения по френското крайбрежие/, но по-нататъшното навлизане във вътрешността на страната върви изключително бавно." Германските войски се отбраняват умело. Теренът във вътрешността на страната е неравен, пълен с каменни стени, храсталаци и окопи, т.е. идеално прикритие за германските снайперисти. Съюзническите дивизии напредват мъчително. Чак в края на юни те успяват да превземат пристанищния град Шербур, който става важна снабдителна база за военна техника.

Американците си правят сметките без де Гол

На 25 юли започва операция "Кобра". Съюзнически бомбардировачи подкрепят от въдуха танковите дивизии, които прокарват широки просеки за сухопътните бойни подразделения. В средата на август съюзническите сили сразяват ожесточената германска съпротива и откриват пътя към освобождаването на Франция и Европа от нацисткото господство. Коалицията обаче не успява да просъществува дълго. Американците, които искат да наложат военно правителство във Франция, си правят сметката без генерал де Гол, казва Петер Либ. "Цяла Франция го посреща като най-големия освободител. И съюзниците осъзнават, че при тази подкрепа от страна на френското население, не могат да осъществят плановете си за военно управление. Те решават възможно най-бързо да предадат страната във френски ръце", обяснява историкът.

Einmarsch in Paris 1944
Населението приветства генерал де Гол при освобождаването на ПарижСнимка: ullstein bild - Roger-Viollet

На 25 август 1944 генерал де Гол навлиза триумфално в Париж, начело на френска танкова дивизия. Всъщност градът е трябвало да бъде освободен от съюзническите войски, но те дават предимство на французите. Американците разбират, че в дългосрочна перспектива е по-изгодно да имат французите за съюзник, отколкото да рискуват разцепление във военната коалиция.