Всичко в Турция беше само театър?

Дойче Веле: От събота насам непрестанно се появяват снимки на проправителствени демонстранти, които празнуват осуетяването на опита за военен преврат в Турция. Чуват ли се и други гласове по улиците на Истанбул?

Кристиан Бракел: Има и много критични гласове, но не по улиците, а в социалните мрежи. Страната е дълбоко разединена. Това се усеща най-добре в Туитър, където в момента се забелязват най-вече два хаштага: с единия се настоява за "смъртно наказание на пучистите" - зад него очевидно стоят турски националисти. А вторият се казва "Не е имало никакъв пуч. Всичко е само театър", разбирай: всичко е инсценировка.

Дойче Веле: Явно много хора подозират, че лично президентът Ердоган стои зад този изключително непрофесионално проведен опит за преврат. Ще се отрази ли това на тяхното отношение към правителството?

Кристиан Бракел: В Турция постоянно се чуват какви ли не заговорнически теории. Така че това не е нищо ново. Важното в случая е следното: че доверието към властта сред онези, които не са привърженици на управляващата Партия на справедливостта и развитието, е толкова ниско, че те не изключват и този вариант: правителството да е инсценирало този театър.

Дойче Веле: А вие какво мислите за това? Допускате ли, че Ердоган може да е свързан по някакъв начин с този опит за преврат?

Кристиан Бракел: Спомнете си неговото първо изявление, излъчено от СиЕнЕн-Тюрк: Ердоган се намира в нещо като фотокабина и говори по своя Айфон. Не мисля, че един президент, който е наясно с цялата постановка, би избрал точно този начин да се обърне към хората. Вероятно, ако беше наясно, щеше да използва съвсем други канали. Неговото изявление не изглеждаше нагласено, нито пък Ердоган излъчваше сила. Той не изглеждаше господар на положението. Така че, според мен, версията за инсценировка няма как да бъде потвърдена. Привържениците на заговорническите теории използват аргументи, които аз просто не приемам като доказателства. Така например за един успешен пуч в действителност не трябват много хора. Достатъчно е само да се погрижиш за това останалите части от армията и силите за сигурност да стоят достатъчно далеч от събитията и да не се намесват. Отчасти пучистите направиха това. Засега просто няма убедително доказателство, че Ердоган може да е замесен. Затова смятам подобни твърдения за крайно неправдоподобни.

Дойче Веле: Каква е истината тогава?

Кристиан Бракел: Предположенията вървят в посока, която бе загатната и на импровизираната пресконференция на Ердоган на летището: за началото на август е насрочена годишната среща на ръководството на армията, на която обикновено се обсъждат и кои военни ще бъдат повишени или изпратени в пенсия. Не е изключено някои от хората, които са очаквали да бъдат ощетени, да са се организирали. Но това си остава в сферата на спекулациите, тъй като все още знаем прекалено малко имена.

Дойче Веле: Ще стане ли Ердоган по-силен?

Кристиан Бракел: Случилото се затвърди образа на Ердоган като човек, който може да се справи с всякакви проблеми и да държи нещата под контрол. Той за пореден път е героят, способен да преодолее всяка съпротива, включително от страна на старите елити, към които принадлежат и турските военни. А това е важно послание към неговите партийни другари от ислямско-консервативния политически спектър. Тези развития заздравяват неимоверно позициите на Ердоган. А това може да даде тласък на плановете за въвеждането на президентска система на управление в Турция - включително защото сега много хора от управляващата партия, които доскоро са критикували идеята, сега биха били много по-склонни да я подкрепят.

Дойче Веле: Дотук са задържани около 6 хиляди души, за които се твърди, че са участвали по някакав начин в метежа. Те не са само военни - сред тях има също съдии и прокурори. Още преди неуспешния пуч Ердоган беше обвиняван, че използва недемократични средства. А сега? Накъде се е запътила Турция?

Кристиан Бракел: Струва ми се малко вероятно всички тези хора от съдебната система да имат нещо общо с опита за преврат. По-скоро това са хора, които са свързани с движението на духовника Фетхуллах Гюлен, или са просто критици на управлението. Това, че сега ситуацията се използва, не е добър знак за Турция - както се твърди, списък с имената на тези критици съществува отдавна. Всъщност за никоя държава не е добре да е управлявана от човек, който не подлежи на никакъв контрол. И не толкова президентската система представлява проблем - и други държави имат такова управление, а това че паралелно се орязват правомощията на парламента и независимостта на правосъдието. Това, че кръгът на лицата, взимащи важни решения в страната, се свива непрекъснато, а опозицията е напълно задушена, не е добър знак за Турция.

Кристиан Бракел е ислямовед и ръководи бюрото на фондация "Хайнрих Бьол" в Истанбул

***

Разгледайте и нашата фотогалерия: