Втора Сребреница - Не!

Ден след ден гледаме кадри от жестокостите в Хомс и други сирийски градове. Те събуждат особено живи спомени у онези, които преживяха войните в бивша Югославия. Особено босненците много добре знаят какво означава съвременната обсадна война. Не бива повече да бъдем безмълвни свидетели на безпощадните атаки срещу сирийския народ. Както в случая с Босна и Херцеговина преди две десетилетия, първата стъпка на ЕС беше да наложи оръжейно ембарго.

Какво научихме от Босна?

Горчивият босненски опит обаче опровергава представата, че ще има по-малко убити, ако в обръщение има по-малко оръжия. Навремето срещу Югославската народна армия, която никога не е страдала от недостиг на оръжие, се изправи невъоръжен противник - армията на Босна и Херцеговина. Дори и без подкрепата от Русия и Иран, Башар Асад има фактически монопол върху смъртоносните оръжия. Както и навремето побратименият с баща му Хафез Асад - Слободан Милошевич.

Престъпленията срещу човечността, които извършва Асад в Сирия не са нищо друго, освен ново издание на практиката за етнически прочиствания от 90-те години на Балканите. Западът интервенира преди година в Либия, за да защити цивилното население от диктатора Кадафи. Няма морална разлика между Либия и сегашния случай със Сирия. Както в Либия, така и в Сирия един деспотичен режим използва всички възможни средства, за да се задържи на власт: Преследване, мъчения и убийства. Съпротивата на Русия и Китай не може да бъде извинение за бездействието на международната общност.

Има начин да се спре клането

Истинската реакция на клането в Сирия би трябвало да съдържа три основни елемента: Признаване на Сирийския Национален Съвет, въоръжаване и снабдяване на Свободната сирийска армия и обвинение срещу Башар Асад и кликата му в престъпления срещу човечеството. Въоръжаването на опозицията е предпоставка и за ограничаването на кризата вътре в Сирия. По всичко изглежда, че въстаниците са преодолели етническото и религиозно разделение помежду си.

Случаят с Либия показа, че Западът може да наложи своето военно превъзходство във въздуха и да подкрепи едно народно въстание. Обвинение в престъпления срещу човечеството за Асад и неговите палачи би дискредитирало още повече режима и би прекратило безнаказаността му. Асад и генералите му издават заповедите за стрелба срещу невъоръжени демонстранти и опозиционери с презумпцията, че не подлежат на наказателно преследване. Крайно време е Западът да се намеси активно, като не на последно място предаде достатъчно доказателствен материал на Международния наказателен съд, за да подкрепи обвинението си срещу режима на Асад.

Г, ДПА, ДЦ, Е. Сулягич, К. Цанев, Редактор: Б. Узунова