Входът на Европа

„Откакто е сложена мрежата, по-нарядко минават“, казва 33-годишната Николинка Димитрова, която работи като охрана към кметството на село Голям Дервент. Задачата ѝ е да звъни на 112, когато види нещо нередно. Селото е на самата граница с Турция и „нещо нередно“ тук означава само едно – когато види бежанци. Миналата година 50-те жители на селото осъмваха всяка сутрин с компания – одърпани хора с изтормозен вид, които никой в селото не разбира какво говорят. Процедурата е една и съща – обаждане до Гранична полиция, после имигрантите се регистрират и се изпращат до някой от центровете за временно настаняване в страната.

На няколкостотин метра от селото минава „оградата“. Така наричат новото съоръжение с автоматизирана система за наблюдение – под земята има датчици, които включват камерите при движение. Преди камерите обаче е оградата. Висока е 3 метра, дълга е 29 330 метра. От българска страна си е просто ограда, от турска е допълнена с навита бодлива тел по цялата височина. Изглежда непреодолима. Въпреки това опитите продължават.

"Има опити за прескачане, но няма регистрирани успешни опити. Опитват се да издигат стълби или да повалят дървета върху оградата. Следим за всякакви интервенции и реагираме“, казва комисар Стоян Стоянов, ръководител на регионална дирекция „Гранична полиция“ - Елхово. Той отговаря за контрола по цялата сухопътна граница между България и Турция, дълга 271 километра. 12% от тях вече са преградени от оградата, за която българското правителство плати 9 милиона лева.

„Режат новата мрежа и минават. Днес пак идваха да ремонтират, защото (имигрантите – б.а.) късат мрежата. Защо вложиха тия пари, толкова милиарди", пита Николинка Димитрова. Преувеличената сума не е неин патент. В района описват съоръжението като „ужасно скъпо“, за което била платила Европа. На двайсетина километра е общинският център Елхово, където Мария, собственичка на кафене, също ни посреща с подобна история: „Скачат като маймуни отгоре, събират клони, нахвърлят ги пред оградата и после хоп – от другата страна“.

Всички разкази са с източник „говорим си с полицаите“. Официално обаче новата ограда все още не е била преодоляна. „Откакто използваме съоръжението, опитите за преминаване на границата намаляха драстично“, казва комисар Стоянов. Според него целта на оградата не е да спира потока от имигранти, а да насочва трафика към граничните пунктове, където търсещите убежище да могат да представят документите си и след това да бъдат транспортирани към специализираните центрове.

За последното денонощие задържаните на границата са 61, от които само четирима на граничен пункт. Числата са подобни всеки ден. От началото на годината на българо-турската граница са задържани 1 728 души, което е в пъти по-малко от 11 500 души през 2013. „Миналата година беше ад“, спомня си комисар Стоянов. Само през септември и октомври неговите служители са задържали съответно 2 300 и 3 600 души. 65% от дошлите са от Сирия, 25% - от Афганистан, а останалите се разпределят между 40 други държави. От два месеца тенденцията отново е към повишаване на потока. За месец юни тази година например задържаните са 406 при 396 миналия юни. Обяснението за това покачване обаче е сезонно и ситуацията е далеч по-спокойна от 2013 година.

Оградата, за която България продължава да понася критики, предизвиква предимно усмивки сред местното население. Следващата дума винаги е свързана с парите, които „просто трябваше да бъдат похарчени“. Решението е взето на най-високо политическо равнище, а на място граничните полицаи само изпълняват, а хората си коментират. „На мен лично подобни съоръжения не ми доставят удоволствие“, признава и комисар Стоянов. Според него обаче съоръжението върши работа като разпределя натиска по границата. Оградата започва от нищото и свършва в нищото, но 30-километровият участък е избран заради развитата пътна комуникация от турска страна и близостта с лагера в Одрин.

Новото съоръжение затруднява работата на каналджиите от турска страна, които преди стоварвали с бусове хората преди границата. „Последната зима проведохме над 40 животоспасяващи операции в района. Само Онзи отгоре ни е помогнал, за да нямаме смъртен случай. А имаше малки бебета, болни хора...“, спомня си Стоян Стоянов. А на въпроса защо бежанците не отиват направо на пунктовете, отговорът е ясен: европейският регламент ги задължава да останат в първата държава от съюза, в която са регистрирани. И понеже на нито един от тях България не е крайната цел, те правят всичко възможно да преминат страната нелегално и да се срещнат с властите чак в Западна Европа. Затова и дебатите в Германия за по-солидарно разпределяне на бежанците в рамките на ЕС тук са сред следените теми.

Нито хората в Голям Дервент, нито в общинския център Елхово контактуват пряко с бежанците. Миналата година баба Пена от селото е приютила няколко души, дори ги нахранила с баница, после ги отвели по процедурата. Но тя все още не знае кои са и от къде са дошли. „Нищо не можем да им разберем. Мълчат си и ние мълчим“. Бежанците тук са хора, които просто минават набързо. В града също не контактуват с чужденци, защото центърът за временно настаняване е от затворен тип. Затова и тук няма да чуете недоволство от новодошлите, както на други места в България. Дори напротив – строителството на оградата е единствената „инвестиция“ в района от години, командированите военни и полицаи са запълнили единствения хотел, оборотът в кафенената и магазините е по-висок. „Сега е оживено, иначе знаете ли какво забравено място бяхме“, казва с усмивка Мария, докато прибира празните чаши от кафе.