"Възмутените" окупираха света

Датата 15 октомври бе чакана с интерес. За този ден испанското движение "Истинска демокрация сега!" беше призовало към международни протести срещу могъществото на финансовия свят. След успеха на протестите в Испания от миналата пролет, когато демонстрантите успяха да попречат или забавят изгонването на задлъжнели собственици от домовете им, движението постепенно обхвана и други страни.

По модела на "Арабската пролет"

Пет месеца по-късно "Възмутените" в повече от 720 градове в над 70 страни по света и други свързани с тях групи решиха да превърнат 15 октомври в ден за символичен протест, прицелвайки се във важни финансови центрове като Уолстрийт, финансовото сърце на британската столица - лондонското Сити, седалището на Европейската централна банка във Франкфурт.

Огромната организационна работа на протестите бе изнесена от различните интернет-платформи. Привърженици и симпатизанти на идеята използваха социални мрежи като Фейсбук и Туитър, стотици блогове и уики-профили. Американското протестно движение "Окупирай Уолстрийт" реагира на призива от Испания и мобилизира привърженици да организират национални "Occupy"-групи. В деня на протеста страницата във Фейсбук на "Occupy Frankfurt" имаше 6 300 привърженици, а тази на "Occupy the London Stock Exchange" дори 16 331.

Германците - умерено недоволни

В Германия протестираха около 40 хиляди души в по-големите градове на страната. Около 8 000 души участваха в шествие до Европейската централна банка във Франкфурт, за да протестират срещу капиталистическите излишества, "несправедливостта" на световната финансова система и властта на банките. В Мюнхен активистите призоваха хората да изтеглят влоговете си от "мръсните банки".

Според наблюдателите хората са излезли по улиците предимно от солидарност със съмишлениците си в другите страни. Означава ли това, че германците не са чак толкова лошо засегнати от случващото се в света днес? "Има известни индикации, че наистина положението на хората в САЩ и Южна Европа е далеч по-тежко, отколкото в Германия. Например по отношение на безработицата сред младите хора ситуацията в Гърция или Испания е несравнима с тази в Германия", казва социологът Симон Тойне от Берлинския център за изследване на социалните движения и културата на протестите.

И други експерти смятат, че хората в Германия като че ли не чувстват последиците от кризата така силно како в много други страни по света. Като цяло обаче германците не са много по-добре от останалите и все повече хора в страната са застрашени от бедност.

Краят на мълчанието

Едно е сигурно - протестите на "възмутените" са най-мащабната досега акция срещу могъществото на банките и финансовия капитал. В повечето страни демонстрациите преминаха мирно, с няколко изключения. В Ню Йорк полицията задържа 70 души, повечето от които са били отведени с белезници. До стълкновенията с полицията се стигнало след като група протестиращи отказали да изпълнят указанията на полицията да освободят улица близо до площад "Таймс скуеър", и вместо това започнали да скандират: "Чии са улиците - наши!".

Най-малко 70 души са били ранени в италианската столица Рим в сблъсъци между леви екстремисти и полицията. Италианската полиция за борба с безредици използва сълзотворен газ и водни оръдия срещу протестиращите, които чупели витрини на магазини и прозорци на банки, подпалвали коли и хвърляли бутилки. 30 от пострадалите са полицаи.

В Лондон, по призива на движението "Окупирай лондонската фондова борса", хиляди протестиращи се събраха в лондонското Сити за да попитат, защо обикновените хора трябва да плащат за криза, която е била предизвикана от банките? В Брюксел, по подобие на протестите в САЩ, беше издигнат лозунгът: "Ние сме 99 процента" - намек за мълчаливото мнозинство, което понася последиците от кризата.

АГ/ДПА/ИМ, Е. Лилов; Редактор: Бл. Григорова