Възходът и падението на Башар

Както пише в книгата си професорът по близкоизточна история Дейвид Леш: "Мнозина от нас се надяваха, че Асад ще промени системата. Случи се обаче обратното: системата промени него."

Животът на Башар Асад е трябвало да протече всъщност по съвсем различен начин. Неговата роля винаги е била второстепенна, тъй като не е първородният син на Хафез Асад. Едва след като "престолонаследникът" Басил Асад загива при транспортна злополука, Башар, ориентирал се дотогава към медицинска кариера, се превръща в ключова фигура за опазването на властта в клана Асад.

Трескава подготовка за "резервния вариант"

Затова и подготовката на Башар за поемането на властта протича на "бързи обороти" - между 1994 и 2000 година. В този период той се издига до бригаден генерал, а през 1998-ма поема от тогавашния вицепрезидент Кадам важния ливански ресор.

На 11 юни 2000 година, един ден след смъртта на Хафез Асад, управляващата партия "Баас" номинира Башар за нов президент на страната. Тъй като по това време той е на 35 години, на бърза ръка се променя онзи текст в закона, съгласно който държавният глава трябва да е на най-малко 40 години.

Малко след встъпването на Асад в длъжност, в Сирия започва т. нар. "Пролет в Дамаск". Тя е окрилена от първата реч на младия президент, в която той обещава ново начало и промени. Тази "пролет" приключва обаче доста бързо - започват репресии срещу всички, демонстриращи собствено мнение. Самият Башар е изправен пред лична дилема: неговият баща му завещава авторитарна държава, която се крепи на огромен апарат за потискане на масите, съставен от полиция, военни и тайни служби. Завещава му обаче и хитро скроена схема за патронаж над слабите. Така възниква взаимна зависимост между режима, елитите и населението: облагодетелстваните от режима извличат лични ползи от системата, на която после се отплащат с лоялност. Подобна система не подлежи на реформиране, защото ако се промени, тя би изгубила "платената" си подкрепа.

Бърза развръзка няма да има

Тъкмо тази мрежа от зависимости обяснява и сложността на ситуацията, в която се намира Сирия сега - там бързо решение на конфликта просто не може да има. Още повече, че една от типичните черти на клана Асад е склонността му да решава конфликтите чрез изчакване и протакане. А и хората от този клан никога не биха се съгласили на каквито и да било компромиси, ако осъзнават, че позициите им са твърде слаби. Ето защо нито международният натиск, нито засилените санкции, нито заплахите за военна интервенция успяха да накарат Асад да склони глава. Тъкмо напротив: те постигнаха обратния ефект.

Поради всичко това е ясно, че бърз край на репресивния режим в Сирия не може да се очаква. Всички надежди за някакъв мирен преход към времената след Асад са чисто и просто илюзия, обобщават познавачи на клана Асад.

АГ, ДПА, ФАЦ, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел