"Въпреки всичко не казаха и една лоша дума за България"

Всяка година на 19 май в Джебел се отбелязват трагичните майски събития от 1989 година, последвани от безпрецедентната бежанска вълна към Турция. Когато керваните потеглили към южната граница, стоматологът д-р Фикри Гюлестан бил в Пирдоп. Само слухове достигали до него за ставащото в етнически смесените райони. Не иска да разказва за репресиите, на които е бил подложен преди т.нар. „Голяма екскурзия“. С неохота споделя, че е бил принудително изселен от Момчилград в Пирдоп, където живял близо три години.

"Няма да се правя на мъченик"

„През тези дълги месеци никой там не ме погледна накриво. Хората знаеха защо съм сред тях и уважаваха достойнството ми. Там няма и един турчин, но за тях нямаше значение какъв съм. Давал съм лекарски дежурства в Копривщица, имаше километрични опашки пред кабинета ми“, спомня си стоматологът.

Изгонили го от Момчилград, защото отказвал да назовава пациентите си с новите им имена. По онова време партийните и ОФ събрания били ежедневие, непрекъснато се внушавало, че турците не са турци, а българи. На едно от тях д-р Гюлестан саркастично отбелязал, че няма защо повече да го убеждават в това и че вече вижда етническия българин в себе си. Всеки път ми напомняте какъв турчин съм бил преди, казал с присъщата си ирония. Думите му били възприети като гавра с народната власт и за назидание го интернирали.

След като бил пуснат на свобода, го изгонили в Турция, но щом чул, че Живков е свален от власт, след около година се завърнал. „Не искам да разказвам личната си история, няма да се правя на мъченик. То е като да повтаряш постоянно, че си бил под робство. Странен манталитет е това", казва стоматологът.

"Целта е била една: етническо прочистване"

След толкова години той заключава, че целта е била не самият „Възродителен процес“ със смяната на имената, а голяма част от тези хора да бъдат изгонени. „Целта е била една - етническо прочистване, при това с риска националната ни сигурност да бъде застрашена, икономиката да рухне. И в крайна сметка тази цел беше постигната - 350 000 души се изнесоха, изоставиха живота си тук и потеглиха с два куфара в стария си Москвич“, коментира д-р Гюлестан.

„Години наред проповядваш, че в България турци няма, а след това - отивайте си! И от цялата тази идиотщина загуби България - толкова много трудолюбиви хора си отидоха. Но сега се връщат да харчат тук пенсиите си, ремонтираха къщите си, накупиха нови", добавя д-р Гюлестан. Категоричен е, че никой от тях не е изричал и една лоша дума за България: хората в керваните знаеха, че не майка България е виновна за съдбата им, а репресивният апарат на властта ѝ, споделя стоматологът и разказва, че е имало фрапиращи нелепости в онези времена - важни другари съобщавали, че когато турците си заминали, млеконадоят се увеличил двойно…

"Изпитвам срам"

Д-р Фикри Гюлестан си спомня за възникването на националистически движения в Кърджали: „Срещуположните митинги бяха на косъм от конфликта, един тротоар ги делеше. Но здравият разум надделя, нямаше искри, нямаше кръв. Изводът от всичко това: политиците не могат да ни противопоставят едни срещу други, та ние винаги сме живеели заедно. Държавна сигурност се провали тогава", казва докторът. Убеден е, че българският турчин никога няма да въстане срещу държавата. „Но г-н Джамбазки, който смесва турското робство с европейската политика, увлича по-слабо информираните хора и се изявява като техен говорител. А нали Европа е толерантност, езиково и културно многообразие“, недоумява той и добавя, че преди евровота дебат за Европа всъщност изобщо няма: „Само „Да, България",  Радан Кънев и хората около него са наясно с нещата и говорят разумно. Останалите се надвикват кой повече обичал България. Това са глупости. Телевизионните дебати ме карат да изпитвам срам, че съм български гражданин. Нивото е обидно за всички ни", казва докторът.

Дори когато го изгонили в Пирдоп, нито за миг не спирал да вярва, че е близо денят, когато в България всичко ще бъде хубаво. Но не допускал, че този мъчителен преход ще продължи толкова много години. „България си загуби децата - това и най-големият ѝ враг не може да го постигне. Два милиона са навън, сърцето ме боли и вече не съм оптимист за бъдещето ни“, казва д-р Гюлестан и добавя, че усеща Европа само по автомобилите на гурбетчиите в отпуск: „И пак за манталитета - ако е в Германия, няма и да посмее да изхвърли фаса си на улицата, но прибере ли се тук, ръси боклуци навсякъде“.

"Не сме мръднали и на крачка от времето на Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина"

Накрая д-р Гюлестан подчертава, че 19 май е знакова дата в общата ни история: „Не може онова, което ни обединява, да ни разделя или една или друга партия да си присвоява тази част от историята и да я монополизира. Не сме мръднали и на крачка от времето на Гочоолу, Дочоолу и Данко Харсъзина. Когато на тази дата видя един до друг политиците от всички партии, тогава ще съм сигурен, че има демокрация и че сме в Европа. Но те всичките са заедно в „Апартаментгейт". И това също е манталитет“, заключава д-р Гюлестан.

Този път предизборната кампания за евровота заличи заряда на 19 май 1989, а ДПС я маркира в Момчилград с митинг. Но не възпоменателен за жертвите. И не заедно с други български политици.