Газовата война предстои?
14 април 2012Авторката, която се занимава с горещи теми като тероризъм, разузнаване, енергетика, ислямски организации и преподава в Парижкия институт по криминология към Правния факултет "Асас-Париж ІІ", разследва три години газово-енергийната проблематика.
"Днес всички ние много зависим от енергията, тоест - тя наистина е мощно оръжие. И от тази гледна точка може да се каже, че – да, това са новите войни. В тях силният е този, който притежава най-много оръжие, най-много запаси. В случая наистина това е Русия. Знаете, че консумацията на природен газ непрекъснато се увеличава. Тоест, растежът е по-голям от растежа при петрола. Така че след двайсетина години всички ще зависим от синьото гориво много повече, отколкото от петрола", казва Румяна Угърчинска.
Кой дърпа конците?
Дърпа конците този, който държи в подземията си съкровищата и запасите. Но това не е само Русия, смята Угърчинска. "Русия наистина контролира една трета, но в енергийната битка има други много големи играчи. До неотдавна на второ и трето място бяха Иран и Катар. Напоследък обаче те бяха изместени от САЩ. Там в подем е една нова технология за добив на нековенционален газ, т. нар. „шистов газ”. С нейна помощ САЩ ще се окажат почти наравно с Русия, ако не и на първо място по производство на газ."
Българският мораториум и румънското съгласие
Румяна Угърчинска смята, че всяка държава трябва да бъде суверенна и да решава въпроса за шистовия газ от гледна точка на своите национални интереси. А опазването на околната среда и на природата са важен сегмент от тези интереси. "България не е Аризона. В Съединените щати може да се добива шистов газ, без сериозно да се застрашават подпочвените води и без да се опустошават огромни територии, но в една малка България това е по-трудно." Гражданското общество се мобилизира и наложи гласуването на мораториум върху добиването на шистов газ. Същото се случи и във Франция миналата година, припомня Румяна Угърчинска. Според авторката, това е демокрация в действие, защото гражданите не приключват участието си в политиката, когато пуснат своята бюлетина в урната. Те трябва и да контролират решенията на своите избраници.
Автор: К. Цанев/ Редактор: А. Андреев