Гедерейските тайни на ИКЕА и сие

Шведската телевизия SVT излъчи репортаж, в който се твърди, че години наред мебели на шведския концерн ИКЕА са били произвеждани от хора, които са полагали принудителен труд. Подобни практики са носели огромни печалби на западните фирми и явно са били доста широко разпространени в бившата ГДР, където всички затворници са били задължени да работят. Изследователят на ГЕСП Щефен Алиш твърди, че е ставало дума за най-тежката и ниско платена работа - работа, която никой свободен човек не е искал да върши.

Според Алиш, принудителният труд в полза на ИКЕА е предизвикал недоволство още навремето - през 1984 година шведският концерн е получавал дори заканителни писма по този повод. Самата ИКЕА обяви, че смята да проучи архивите на Щази в Берлин, за да установи доколко обвиненията срещу нея са оправдани. Още през 2011 година германската телевизия ВДР информира в свой репортаж, че на територията на бившата ГДР са съществували 65 производствени цехове на ИКЕА. Какъв точно е бил делът на принудителния труд в тях - това все още не е съвсем ясно.

Сладкият бизнес с ГДР

Известно е обаче, че този вид труд е бил твърдо фиксирана величина в икономическите планове и разчети на бившата ГДР. В средата на 1980-те години държавната власт е разчитала на общо 20 000 работни места в затворите. "Вярно е, че изработеното от затворниците е представлявало "едва" 1% от общото индустриално производство на страната, но въпреки това никой не е искал да се откаже от този дял", пояснява Хилдигунд Нойберт от Службата за досиетата на Щази. Нещо повече: когато по повод кръгли годишнини на ГДР държавните власти са обявявали амнистия, от отделните министерства е имало оплаквания, че недостигът на работна ръка в затворите може да застраши изпълнението на икономическите планове. За полагания принудителен труд затворниците са получавали символично възнаграждение.

Според проучвания на телевизионната журналистка Ане Ворст, чийто документален филм "Източни продукти за Запада" беше показан по германската телевизия MDR, около 6 000 западногермански фирми са поддържали редовен "бизнес" с ГДР - макар това да не е било обявявано официално в Републиката на работниците и селяните, нито пък афиширано на Запад. Става дума за концерни като Quelle, Neckermann, Salamander, Beiersdorf, Varta, Underberg и др. Печалбите на западните фирми са били приказни. Ето един пример от 1970-те години: тогава ГДР деблокирала огромни складови наличности и доставила на Запада 10 милиона рокли-престилки. Текстилният концерн Quelle ги закупил за жълти стотинки, след което ги продавал в каталога си - по три за 9,99 дойче марки. Само за няколко седмици всичко било разпродадено, а реализираният оборот възлизал на 30 милиона западни марки. ГДР на свой ред печелела по този начин така нужната й западна валута.

На тъмно

Текстилът е може би най-познатият навън търговски продукт на ГДР, но не и най-често продаваният, твърди още журналистката Ане Ворст: "ГДР е доставяла невероятно много хранителни продукти на Запада - свинско месо, плодове, зеленчуци. Цял Западен Берлин, например, е бил зависим от доставките на пресни храни от ГДР", казва Ворст.

Част от търговията между Изтока и Запада е протичала до голяма степен "на тъмно". През 1966 г. в гедерейското Министерство за външна търговия е създаден специален отдел за "Комерсиална координация", ръководен от Александер Шалк-Голодковски, който от 1975 година нататък става държавен секретар по външната търговия. Въпросният отдел е бил натоварен със задачата да набира валутни средства за ГДР.

Голодковски придобива известност през 1983 година, когато получава милиарден кредит за ГДР от тогавашния баварски министър-председател Франц-Йозеф Щраус. От 1976 година нататък отделът на Голодковски вече не е част от Министерството за външна търговия, а се развива като самостоятелна институция, която имала огромни връзки и влияние. Как точно са били "набирани" валутните средства - това представлява "обширно поле за бъдещи изследвания", казва журналистката Ане Ворст.

Автор: А. Биркенщок, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел