Геноцидът срещу арменците

Цифрите са противоречиви. Според някои по време на Първата световна война преди всичко в югоизточен Анадола са били избити между 300 000 и 1 500 000 арменци. Въпросът е дали става дума за геноцид и за целенасоченото избиване на цяла народностна група? Или на събитията трябва да се гледа, като на следствие от бойните действия? Защото Османската империя дълбоко се съмнява в лоялността на своите арменски граждани-християни, а те от своя страна виждат единствената възможност по време на войната да създадат собствена самостоятелна държава.

До ден днешен всички турски правителства осповат геноцида срещу арменците, въпреки че всичко свидетелствува за противното.

За днешна Армения борбата за признаване на геноцида от 1915 година е основна съставна част на външната политика. В резултат на това все още няма дипломатически отношения между Турция и Армения, а общата граница е затворена.

Ето какво заявява за Дойче Веле арменският външен министър Вартан Оскиян:

"Признаването на геноцида е част от нашата външна политика. Това е морално задължение за всяко едно арменско правителство. Ние обаче никога не сме поставяли признаването на геноцида като предпоставка за нормални взаимотоношения с Турция и никога няма да го направим".

Турция от своя страна се опитва да упражнява натиск срещу държави, които се застъпват за признаването на геноцида.

Когато Френското национално събрание през 2001 година гласува закон, в който се предвижда наказателно преследване за лица, които отричат геноцида, Анкара реагира със стопански бойкот. А когато комисията за външна политика към Камарата на представителите на американския Конгрес прие резолюция, в която се говореше за геноцид срещу арменците, Анкара отзова посланика си във Вашингтон. Близките отношения на официален Вашингтон с Турция, която е член на НАТО, досега не допускаха да се говори открито за геноцид.

Също и в Германия, поради голямата турска диаспора, темата за геноцида дълго време беше оставяна на заден план.

Едва през 2005 година, или 90 години след арменските кланета, Бундестагът гласува решение, с което призова Турция да поеме историческа отговорност за събитията. Но в обосновката на гласуваното решение отсъствува думата "геноцид". Европейският парламент в множество решения поставя като условие за пълноправното членство на Турция в ЕС признаването на геноцида срещу арменците.