Георгиев, Гешев и още безобразия: вече дори не се крият

Коментар от Ясен Бояджиев:

Всяко чудо за три дни. Новината, че бившият шеф на антикорупционната комисия, току-що освободен от този пост и възстановен като спецпрокурор, вече е произведен за генерален консул във Валенсия, предизвика краткотрайна вълна от възмущение и подигравки, след което отшумя и се забрави. А не трябваше. Защото колкото и да сме свикнали с подобни безобразия, все повече се набива на очи една нова тенденция, която не бива да бъде проспивана.

Вече дори не се крият

Миналата седмица едно интернет издание публикува анкета с въпроса: „Защо бившият шеф на КПКОНПИ става консул?“. Почти 90 на сто от участниците се бяха обединили около два припокриващи се отговора: „Като отплата за вярна служба в интерес на властимащите“ и „За да си мълчи“. Единодушието е естествено - не е нужно човек да има определени политически симпатии или антипатии, да е излишно подозрителен или да вярва в конспиративни теории, за да стигне до същия извод. Защото новоизпеченият консул не отговаря на нито едно от законовите изисквания за поста, няма никакъв опит на това поприще и дори, както изглежда, не знае езика на страната, в която го пращат (какъвто беше единственият публично обявен мотив за назначението). Разбира се, подобни политически назначения на дипломатически постове е имало винаги. Забележителното в случая (освен неговата потайност и светкавичност) е, че взелите решението не направиха дори най-малък опит да прикрият истинските си мотиви.

С две думи, става все по-очевидно, че вече не им пука какво ще кажат хората. Изглежда си отива времето, в което се опитваха да прикриват безобразията си под булото на поне привидно приличие. Като че ли самата фасадна демокрация става излишна. Фасадата е олющена, липсват цели парчета, така че се вижда какво става отзад, но вече никой не си дава зор да я кърпи и възстановява.

Ако не друго, поне правеха добро впечатление

Ето още примери за тази тенденция от последните дни и седмици. Беше време, когато за главни прокурори се избираха хора, които може и да не са свършили кой знае какво срещу престъпността и корупцията, но пък поне правеха (или можеха да правят) добро впечатление. Днес дори и това „качество“ явно е излишно. Сегашният главен прокурор изглежда направо като изтънчен интелектуалец в сравнение с почти сигурния си наследник.

Необременен от каквито и да било задръжки, той не подбира много-много думите и не се притеснява да раздава политически квалификации и заплахи. Така че мисълта за бъдещето, когато в ръцете му ще бъде предадена огромна и неограничена репресивна власт, е доста плашеща. Доскоро бе немислимо някой от върховете на властта, независимо какво си мисли и какво прави зад кулисите, да си позволи откровено и на всеослушание да изказва несъгласието си с основни принципи на демократичното устройство като разделението на властите и презумпцията за невиновност. Но го доживяхме. Интервютата и концепцията на единствения кандидат за главен прокурор звучат като идеологическа обосновка за започналия демонтаж на фасадната демокрация.

Преди дни научихме, че шефът на Столичната дирекция на вътрешните работи се е присъединил към втрещяващата вълна от писани под индиго писма на прокурорски трудови колективи в подкрепа на кандидат-главния прокурор. Във всяка нормална държава подобна самодейна намеса на представител на изпълнителната власт в делата на независимата съдебна власт би завършила с уволнение. Доскоро вероятно даже и при нас - ей така, за привидно приличие. Но вместо това последва очевидно наредена и организирана от "горе" серия от подобни писма на другите областни дирекции на МВР. Лично се присъедини и директорът на националната полиция.

Защо го правят и докъде могат да стигнат

Не е задължително тази тенденция да е планиран резултат от някакво съзнателно решение. По-скоро са изморени от цялата тази куртоазия, която хаби много нерви и ресурси. А и явно си мислят, че вече могат да минат без нея. Защото в резултат от дългогодишна обработка, баламосване, манипулиране, мачкане и сплашване са култивирани толкова много безразличие, апатия и страх, че мнозинството изобщо не разбира или не иска и да знае какво се случва около него.

Е, има все още група неприятни, шумни хора, които продължават да се интересуват, възмущават, съпротивляват и протестират. Но те, първо, са постоянно свиващо се малцинство. И второ, когато цялата държавна машина ти е на разположение, справянето с тях е лесна работа - някои вече го изпитаха на гърба си. Вратата на произвола е отдавна отворена. А вече няма нужда и от прикритие.