Германия: добра майка или мащеха?

Кое е първичният проблем? Религията или социално-битовите и културни разлики? А каква част от тях се дължат на разликите в благосъстоянието? Дава ли Германия достатъчно образователни, професионални и бизнес-шансове на мигрантите, дошли отвън? Стимулира ли ги да изучават езика и да се ангажират за общественото благо или се държи към тях хладно и дистанцирано като към хора, решени да й късат от залъка? Безброй въпроси с безброй възможни отговори...

Интеграцията - възможна?

Стане ли дума за положителен пример за интеграцията на мюсюлманите в Германия неизменно хората се сещат за Айгюл Йозкан - новата социална министърка на федерална провинция Долна Саксония. Тя е от турски произход, подобно на две трети от живеещите в Германия мюсюлмани. 14% от тях са от Югоизточна Европа, 7% от Северна Африка и 8% от Близкия Изток. От Иран идват 2%, от Южна и Югоизточна Азия - 4%.

Авторитетният експерт по проблемите на миграцията Клаус Баде анализира ситуацията на тези хора в Германия, като поставя акцент върху перспективите им за обществена адаптация:

"Мюсюлманите са имигранти като всички други. Имат същите грижи: децата да ходят на училище, да получат добро образование, за да имат след това шанс за работа, точно както и родителите. Те не желаят да бъдат в неравностойно положение, само поради това, че са мюсюлмани."

Враждебният прием ражда радикализъм

Актуално проучване обаче сочи, че 41% от имигрантите с турски произход се чувстват нежелани в Германия. Много често това ги кара да търсят утеха и убежище в религията - последното, което ги свързва с родината. Така носталгията по обичаното обкръжение - от една страна - и настръхналите реакции на новата среда - от друга - нерядко раждат вторично развит религиозен фанатизъм. Още повече, че вярата и без друго играе не маловажна роля за имигрантите-мюсюлмани: 36% от тях се самоопределят като дълбоко вярващи, 50% - по-скоро като вярващи. Само 14 на сто казват, че не са религиозни или слабо релгиозни.

Езиковите проблеми и недостатъчното образование са най-големите пречки пред интеграцията. Всеки седми от младите мюсюлмани в Германия не успява да завърши училище. Постепенно страната се сдобива с нова нисша социална прослойка, която постоянно се разширява. Застрашаващо голям дял в нея заемат имигрантите-мюсюлмани. Голяма част от тях са буквално обречени да преживяват от социални помощи. Става дума за развитие, чийто краен резултат изглежда непредвидимо застрашителен.

Автор: Ф. Кемпе, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел