Германия едва сега ли разбира истината за Фейсбук?

"За всички нас интернет е непозната територия". С тези думи реагира канцлерката Ангела Меркел на шпионския скандал с американската Агенция за национална сигурност (АНС) преди четири години и половина. Още тогава обаче всеки трети от четирима германски граждани се движеше в уж "непознатата територия" интернет. Днес средностатистическият германец прекарва 73 минути дневно в социалните мрежи като Фейсбук и Туитър. Въпреки това манталитетът на германците не се е променил. Те просто отчетоха със загриженост злоупотребата с личните данни на 50 милиона потребители във Фейсбукот страна на Кеймбридж Аналитика. Но истинският шок дойде, когато стана ясно, че евентуално са засегнати и над 300 000 германски потребители.

Просвещението е на един клик разстояние

Истински шокиращо е колко бяха изненадани някои, че от международните дигитални проблеми са засегнати всички, които се движат в международното дигитално пространство. Години наред германските защитници на личните данни критикуват концерни като Фейсбук и Гугъл за тяхната бизнес-практика и знаят, че националните граници не са препятствие за глобално опериращите интернет-гиганти. Съществуват много възможности за еманципираните граждани да се информират за рисковете и страничните явления в глобалния дигитален свят, в който се движим всеки ден. И тази поезия на интернет не е загубила своята привлекателност. Дигиталното просвещение е на един клик разстояние. Стига човек да има свободен достъп до интернет с висока честота.

Дигиталните Дон Кихотовци

Би трябвало обаче да сме разбрали, че във времето на фалшивите новини интернет е не само блогословия, а и проклятие. Би трябвало... Един колега много сполучливо писа преди няколко дни, че "Първи април е единственият ден, в който хората проверяват това, което става в мрежата". И дигиталните просветители сигурно се чувстват като Дон Кихотовци, които се борят с вятърни мелници. Също и в Германия. Четири години след откриването на "непознатата територия", новото федерално правителство все пак постави на фокус дигитализирането и дори назначи министър за дигитализацията. Скептиците обаче имат пълно основание да гледат с предпазлив ентусиазъм на тези намерения. Например когато новият транспортен министър Андреас Шойер предлага в бъдеще чрез апликация да се съобщават местата без покритие в мрежата. Един потребител реагира веднага и то много сполучливо: "По -добре засега да оставим тези глупости!"

Мрежата си остава, каквото и да се случи

Този служебен манталитет за докладване и регистриране показва, че Германия все още не е разбрала за какво става дума в интернет. Няма никакво значение дали Фейсбук ще се докаже или не. Няма значение и това дали потребителите ще се откажат от него, или не. Концепцията на дигитализираната мрежа е едно основно достижение на нашето съвремие. И това развитие не може да бъде върнато назад. Преди Фейсбук вече се провалиха и други интернет-концерни и подготвиха така почвата за нещо ново. И тъй като човек няма нужда от шофьорска книжка, за да се движи смело по магистралата на данните, изглежда че голяма част от потребители са забравили основния принцип на мрежата. Те са там доброволно. И доброволно предоставят своите лични данни. Участието в дигиталното пространство ще става все по-важно. И в една високотехнологична страна като Германия, държавата има задачата да го прави сигурно. Участието в дигиталното пространство обаче е и привилегия. Затова и гражданите сега трябва да поемат тази отговорност. При това за дълго време. А не едва когато избухне следващият скандал.