Германия затяга правилата за даване на убежище

Времето напира и депутатите от германския Бундестаг, които обсъждат новия законопроект за ускоряване на процедурата по предоставяне на убежище, знаят това. Всеки ден в Германия пристигат между 5 и 10 000 бежанци. Властите трудно са справят с бежанския поток, а сред населението расте недоволството спрямо бежанците. "Хората говорят за проблема със загриженост, любопитство, а понякога и с гняв", заяви пре представянето в парламента на законопроекта вътрешният министър Томас де Мезиер. Той обеща "спешни, но и твърди решения".

Стратезите от управляващите партии се надяват в рамките на един месец законът да бъде обсъден, гласуван и да влезе в сила. Вътрешният министър не остави никакво съмнение, че новият закон ще ограничи правата на бежанците. " Към тези мерки спадат настаняването на бежанците в първоприемни лагери и съкращаването на паричните помощи", заяви де Мезиер. Той даде също да се разбере, че не е желателно, бежанците да се придвижват в Германия както им е удобно и че те трябва да бъдат контролирани по-строго от властите. "Бягството и пристигането в Германия не означават свободен избор на местоживеене", заяви министърът.

Сблъсък на две култури

Настаняването на бежанците трябва да спомогне и за по-бързото и ефикасно депортиране на онези от тях, чиито молби за убежище са отхвърлени. Германското правителство се надява, че предложените мерки ще намалят привлекателността на Германия за бежанци. Томас де Мезиер държи особено на това, страните от Западните Балкани - Черна гора, Косово и Албания - да бъдат причислени към сигурните трети страни. Хората от тези държави нямат почти никакъв шанс да получат убежище. Хората, чиито молби са отхвърлени и трябва да бъдат върнати в родните си страни, трябва да получават "само най-необходимото" за своята издръжка.

Томас де Мезиер изисква от търсещите убежище в Германия един вид "култура на признаване", която се базира на спазването на тукашните традиции и закони. А тези, които се приспособят бързо и имат перспектива за продължителен престой в Германия, трябва да получат по-лесен достъп до трудовия пазар. Политикът от ХДС Томас Щробл изостри дебата за интеграцията на бежанците със забележката си, че "при нас в Германия заковите не се правят от пророка". Депутатът от Баден-Вюртемберг е убеден, че предвидените рестриктивни мерки за търсещите убежище не се "налагат от коравосърдечие, а с оглед на границите на нашите възможности".

Сигурни страни ли?

Председателката на опозиционната фракция на зелените Катрин Гьоринг-Екарт е възмутена от идеята за обявяване на страните от Западните Балкани за "сигурни трети страни". "Колко е сигурно Косово, след като в рамките на мисията КЕЙФОР там са разположени и 700 войници на Бундесвера?" Тя цитира резолюция на ООН, в която се говори за "сериозната хуманитарна обстановка" в Косово. Екарт се възмущава и от факта, че скоро бежанците няма да получават досегашните 140 евро джобни пари. Според нея тази мярка ще усложни и дейността на доброволците. "Сега те ще трябва не само да разпределят храната, да се грижат за бежанците и да решават спорове, но и да раздават цигари и дезодоранти. Това е безсмислено", посочи Гьоринг-Екарт.

Говорителката на лявата партия Ула Йелпке пък подчерта, че "две трети от всички бежанци пристигат от райони с войни. Въпреки това, всички останали трябва да имат право да подадат молба за убежище. И молбите трябва да се разглеждат индивидуално", увери тя. Йелпке вижда в проектозакона "опасна смесица от изостряне на законовите мерки и противоконституционно ограничаване на предоставяните на бежанците услуги". Председателят на опозиционната фракция на левите Грегор Гизи отново настоя за борба срещу причините, пораждащи бягството на хора. Той смята, че Германия също носи отговорност за страданията на хората в много от кризисните региони. Повод за това били германските оръжейни доставки за страните в конфликтите, участието на Бундесвера в операции в чужбина и неправилната експортна политика.