Съучастие в геноцид?

Колко информирана е била Германия? Какво е извършил Берлин? По време на геноцида срещу арменците Германия и Османската империя са съюзници. Когато в източен Анадол загиват стотици хиляди арменски християни, двете страни се водят дори „братя по оръжие”. От кореспонденцията на германски офицери и дипломати с външното министерство в Берлин ясно личи, че германците са били наясно какво се случва, казва публицистът Айдън Енгин. "Не може да се твърди със сигурност, че германците планират и провеждат депортирането на арменците. Сигурно е обаче, че знаят какво става и воюват на страната на Османската империя", твърди изследователят.

Съюзници

По онова време Германия упражнява огромно влияние върху турското правителство. Началник-щаб на турската армия е генерал Фридрих Бронзарт фон Шелендорф. Началник на оперативния отдел на армията е Ото фон Фелдман. Германският военен аташе Ханс Хуман пък е много близък с министъра на отбраната Енвер паша, който активно подкрепя депортирането. В книгата си "Съучастие в геноцид" Юрген Гочлих пише: "Ханс Хуман е бил убеден, че един съвместен германско-турски проект може да осигури на Германия "място под слънцето"". Авторът има предвид тогавашната колониална политика на Берлин, която копира британските и френски образци. Според него Ханс Хуман отлично познава потенциала на Османската империя и вярва, че заедно с "младотурците" Германия може да стане световна сила. Нещо повече: в опиянението си от този проект той е готов да приеме и геноцида над арменците. "Когато германският консул в Мосул докладва, че по река Тигър плуват трупове, Хуман отбелязва в полето на доклада: "Да, това е сурово, но полезно!", припомня Юрген Гочлих.

Германският журналист е проучил безброй писма, документи и депеши на германски дипломати и военни, които преди 100 години били на служба в Османската империя. "Германия участва в планирането на депортирането. Германците подсигуряват политическа подкрепа за депортирането и избиването на арменските християни. В решаващия момент те могат да спрат своите съюзници. Но не го правят, защото се страхуват да не провалят собствените си военни цели", казва Юрген Гочлих.

Геноцид или депортация?

И до днес Турция отхвърля обвинението, че е извършила геноцид срещу арменците. В Анкара обясняват, че по време на Първата световна война са загинали много хора – както арменци, така и мюсюлмани. Турският публицист Айдън Енгин опровергава тези твърдения. "Не е вярно! Всичко е било съвсем целенасочено.” Той уточнява, че планът не се е разпростирал чак дотам арменците да бъдат избити заедно с домочадието и добитъка си. Турските власти искали „само” да прогонят арменците от традиционните им поселения. Но в хода на депортирането били ограбени и избити огромен брой хора. Турците изнасилвали арменските жени и им отнемали децата. Депортираните арменци стигнали до сирийската пустиня, откъдето можели да продължат към Ливан и Йордания и оттам да се отправят към Европа и САЩ. Турция искала единствено да ги прокуди от Анадола, пък след това – да се оправят както искат, обяснява Айдън Енгин.

Размяна на население с Гърция

Тази политика се оформила още преди Първата световна война, пояснява турският историк Танер Акджам. "По замисъл тя не е политика на геноцид или на масово избиване на християни. Задачата била да се пропъдят християните от Анадола. С гърците това станало по-лесно. Качвали ги на кораби и ги изпращали в Гърция", казва той и припомня т.нар. "размяна на население" след гръцко-турската война в началото на 20-те години на 20-ти век. Тоест, гърците от Анадола се преселвали в Гърция, а турците от Гърция - в Турция.

Преди Първата световна война християните съставляват 25 до 30 процента от населението на Анадола, тоест - 4 до 5 милиона души. Нека не забравяме, че малко по-рано, през 19-и век Османската империя губи около 60 процента от територията си. По време на Балканската и Междусъюзническата войни (1912-1913) година Анкара допълнително се лишава от над 80 процента от европейските си земи. Там живеят предимно християни, а местните мюсюлмани са прокудени от новите си управленци към Мала Азия. Към този момент властта в Истанбул е обзета от страхове за бъдещето на анадолската сърцевина на смаляващата си империя.

Християните като "тумор" в Османската империя

"След загубата на Балканите турците решават, че е време да отговорят със същите мерки в Анадола, където е живее най-голямото християнско малцинство", казва Танер Акджам. Християните в Анадола те смятат за потенциална заплаха, на която трябва да се даде отпор. Първоначално възнамеряват да прокудят арменците към Русия, но Русия е отколешен военен противник и османските военачалници се опасяват, че арменците ще се присъединят към руската армия, смята турският историк. "Те говорят за "вътрешен тумор", за чуждо тяло, което трябва да бъде отстранено от организма. Убедени са, че толерирането на османските християни може да доведе до национален разпад. А накрая взимат решението за етническо и религиозно хомогенизиране на Анадола", казва Акджам.

Берлин е бил информиран

Германските съюзници на Турция добре знаят за смъртта на стотици хиляди арменци, казва Юрген Гочлих. Германският посланик, барон Ханс фон Вангенхайм, получава редовно сигнали, протестни ноти и депеши от много засегнати градове. "До април 1915 година фон Вангенхайм навярно все още смята, че става дума само за депортиране, а не за геноцид", казва Гочлих. Два месеца по-късно обаче ситуацията рязко се променя. През юли 1915 година дипломътът изпраща писмо да външното министерство в Берлин: "Налага се предположението, че целта е да се унищожи арменската раса". Берлин не реагира. Германското правителство се страхува да не загуби съюзника си. В Европа то води война на два фронта и иска да си подсигури близкоизточния тил. Ако в този момент Османската империя смени курса, това ще нанесе тежък удар на германските военни планове, опасява се Берлин.

Метерних настоява за санкции

Все пак срещу бездействието на германското правителство има и съпротива. След смъртта на Вангенхайм, посланик в Турция става граф Паул Метерних. Той предлага да бъдат наложени санкции на османското ръководство, ако то не прекрати унищожението на арменците. Външният министър е склонен на такава стъпка, но канцлерът Теобалд фон Бетман Холвег се обявява категорично против. Юрген Гочлих допълва: "Метерних действително се опитва да спре геноцида. Вероятно обаче канцлерът отсича: Трябва ли да се скараме с нашия съюзник, само за да спасим арменците? Не, в никакъв случай! Ние имаме нужда от Турция". Юрген Гочлих смята, че Германия е имала както политическата тежест, така и военните аргументи, за да спре геноцида над арменците. Ръководството на райха обаче се отказва от тази възможност заради своите „по-високи цели”. Явно не само Ханс Хуман смята избиването на арменците за "сурова, но полезна” мярка…