Германски експерти за партията на Бареков

"В България се наблюдава открито недоволство от сегашната икономическа, политическа и социална ситуация. Протестите, продължили през цялата 2013-та година, ясно отразиха настроенията на хората. В момента протестите са поутихнали, но допитванията показват, че все още съществува висок потенциал за нови. Не са малко българите, които не се идентифицират с нито една политическа сила. Затова не е и учудващо, че се появяват нови политически движения", казва Марко Арнд, представител на германската фондация "Конрад Аденауер". Според него новата партия най-вероятно ще се опита да спечели онези избиратели, които са разочаровани и отблъснати от сегашните представители в парламента. "Не мисля обаче, че тя ще привлече много избиратели от редиците на протестиращите. По-скоро ще се опита да насочи посланията си към негласуващите", предполага германският експерт.

Непостоянството на българските избиратели

Йохана Даймел от Дружеството за Югоизточна Европа припомня, че българите посрещат с надежди всяка нова партия. "Избирателите нямат доверие в политическия елит. Така се родиха и НДСВ, и ГЕРБ. Тези две политически формации и техните ръководители обещаваха край на лошото управление, скъсване с корупцията, истински реформи и разплата с предишните управници, главно в лицето на БСП", подчертава тя. "Миналогодишните протести в България, които бяха насочени първо срещу Борисов, после и срещу номинацията на Пеевски, родиха нова политическа култура. След зараждането ѝ бе въпрос на време да се появи известна фигура на политическата сцена, която да застане зад исканията на улицата с нова партия", смята Йохана Даймел.

И политологът Хайнц Брам, който отдавна следи българската политика, констатира непостоянството на българските избиратели. Той също припомня изборите на българите след 1989 година и вечната им надежда да открият нов спасител. Според Брам с времето популизмът на Бойко Борисов е изгубил енергията си и е назрял моментът да се появи друг чудотворец, който да олицетвори недоволството сред избирателите. "Това е именно Николай Бареков", казва Брам. Неговото обяснение за случващото се гласи: "Във всекидневието българите са се доказали като прагматици, но това не важи за погледа им към политическия живот. Вероятно, защото икономически България не постига толкова успехи, колкото балтийските републики, Полша или Чехия. И още нещо: българите надушват навсякъде некадърни политици и мафиотски интереси. Факт е обаче, че през годините имаше много примери за некадърни политици и измамници."

Кой финансира партията на Бареков?

Според германския политолог, новата партия се бори именно за гласовете на недоволните българи. "Бареков пътува непрекъснато из страната в опита си да убеди не само негласуващите, но и разочарованите. Добра почва за посланията му предлагат тъкмо онези избиратели, които се поддават на илюзии", смята той. Хайнц Брам посочва, че според допитванията в момента, "България без цензура" заема трето място в нагласите на избирателите. "Подобен резултат е най-малкото учудващ, като имаме предвид, че официално партията се финансира със спестяванията на Бареков. Българските медии обаче търсят и други финансови обвързаности. Тепърва трябва да се разбере каква е ролята, която играят зад кулисите народният представител Делян Пеевски и банкерът Цветан Василев. Бареков е длъжен да осветли финансирането, ако иска партията му заслужено да носи името "България без цензура", подчертава политологът.

И анализът на Марко Арнд се движи в същата посока. "В България партии и политици неизбежно се сблъскват с въпроса кой би могъл да стои зад тях. Обикновено зад партиите би трябвало да стоят членове, симпатизанти и избиратели, а действията им да се диктуват от прагматизъм. Разбира се, в политиката роля играят и парите, спонсорите, медиите. В случая с партията на Бареков е ясна връзката с телевизионния канал ТВ7. Ясно е и кой упражнява влияние върху тази телевизия", казва Арнд.

"Ако Бареков е свързан с Пеевски и Василев и дори с организираната престъпност, както твърдят активистите от "Протестна мрежа" във внесения сигнал до главния прокурор, то тогава става въпрос за ново преразпределяне на "благата"", коментира Йохана Даймел. "Дали то е за сметка на ГЕРБ? Кой всъщност финансира новата партия? Въпросите са повече, отколкото отговорите. Партията ще се яви за пръв път на избори през май. Според мен Бареков ще бъде избран от младите българи благодарение на своята популярност. Става дума за онези млади хора, които не са сред най-образованите и не се идентифицират нито с посланията на ГЕРБ, нито на БСП. Но голяма част от това поколение, израснало по време на прехода, изобщо няма да стигне до урните през май", казва политоложката.

Лява или дясна е новата партия?

И тримата експерти все още нямат отчетлив отговор на въпроса дали "България без цензура" е лява или дясна партия. Марко Арнд признава, че не е в състсояние да отговори на този въпрос и обяснява, че досега не е успял да открие политическата платформа или програма на партията. "Доколкото ми е известно Николай Бареков се изказва критично за всички партии, включително за Реформаторския блок. Особено критичен е спрямо ГЕРБ, което навежда на мисълта, че те са основните противници на "България без цензура". Коалирането с ВМРО за европейските избори пък говори за това, че партията клони по-скоро към десния политически спектър и че не търси избиратели сред хората с леви убеждения. Оттук следва и неизбежната конкуренция с ГЕРБ и Реформаторски блок", смята представителят на фондация "Конрад Аденауер".

И Йохана Даймел признава, че досега е чула твърде малко съдържателни послания от новата партия. "Всичко се движи в рамките на една популистка платформа вдясно от центъра. Социално благоденствие, благосъстояние, здравеопазване и скъсване с корупцията, към тях щипка български национал-патриотизъм – това са основните съставки до този момент. Не забелязвам нито задълбочени политически изказвания, нито програма", изтъква тя.

Според Хайнц Брам, Бареков няма много шансове да спечели интелектуалците на своя страна, но със сигурност ще се опита да отнеме от избирателите на утвърдените партии, най-вече от десния електорат. "Консервативните партии в ЕС обаче, които членуват в ЕНП, биха се учудили, ако "България без цензура" кандидатства при тях", смята политологът. Според Марко Арнд, след едни парламентарни избори Бареков би могъл да заеме мястото на ДПС като балансьор в парламента, а партията му да добие тежест в бъдещото управление. "Разбира се, това е само предположение, защото всичко зависи от изборните резултати. В България настроенията са твърде променливи. Партии, които днес получават подкрепа от избирателите, утре може да се окажат в периферията. Ако Бареков не се представи успешно на изборите за Европейски парламент, то тогава и бъдещето на партията му е под въпрос", убеден е Арнд.

"В полза на кого се разиграва всичко това?"

Йохана Даймел обаче припомня, че "България без цензура" вече участва във взимането на решения. "Трудно е за вярване, но със своята новоучредена партия, която досега не се е явявяла на избори, Бареков вече играе роля в парламента - благодарение на тримата отцепници от други политически сили. Той се опитва да отслаби ГЕРБ и евентуално да влезе като трета политическа сила в следващия парламент. БСП и ДПС понасят много критики заради зависимостта им от "Атака" и сега навярно ще потърсят подкрепа от депутатите на "България без цензура". Правителството зависи от Бареков и неговата благосклонност", казва мюнхенската политоложка, която задава следния реторичен въпрос: "Човек се пита: в полза на кого се разиграва всичко това?".