Германски медии с остри критики към властта в България

„61-годишният премиер на България предпочита да дава вид на непоклатима скала. В момента обаче на поста си той се чувства всичко друго, но не и комфортно," пише журналистката Барбара Йортел в „Тагесцайтунг". И припомня, че хиляди разгневени  протестиращи излизат на улицата от дни, за да демонстрират недоволството си от корупцията и мафиотските условия в страната.

"Бойко" винаги е бунил духовете, смята Барбара Йортел. „Той е обучен в академията на българското Министерство на вътрешните работи по време на комунизма. След промените треньорът по карате се преориентира в сферата на охраната. В това си качество той работи за бившия комунистически лидер Тодор Живков, а след това и за бившия цар, впоследствие премиер, Симеон Сакскобурготски," четем още в нейната статия.

Корупция и овладени медии

„Тагесцайтунг" припомня, че през 2005 година Борисов става кмет на София, през 2009 – премиер. Оттогава той управлява с кратки прекъсвания и различни коалиционни партньори. Първоначално Борисов идва на власт с обещанието да се бори срещу корупцията. Но и до днес България е на последно място в Европейския съюз по този показател, отбелязва Йортел. Близкият до германските християндемократи Борисов е допринесъл и за срива в медийната свобода в България, смята германската журналистка. „И това вероятно се дължи на близките му отношения с олигарха Делян Пеевски, който е овладял сериозна част от медийния пазар в страната," пише авторката.

„България има проблем с демокрацията и върховенството на закона"

„Кой е калпазанинът и кой – отличникът? Българският премиер Бойко Борисов се смята за проевропейски настроен консерватор. Президентът Румен Радев – за социалист и близък до Москва. Но етикети като „ляво" и „дясно", „проевропейски" и „близък до Москва" не помагат особено, за да се ориентираш на Балканите," пише Кристоф фон Маршал в коментара си за „Тагесшпигел".

Авторът припомня фактите: По време на комунизма Бойко Борисов е офицер във Вътрешното министерство. След промените създава охранителна фирма. По-късно основава партия ГЕРБ – „Граждани за европейско развитие на България". И през 2009 година, след края на управлението на социалистите, поема властта.

Защо мълчат ЕС и големите европейски партии?

„Борисов представлява олигарси, не се противопоставя на корупцията и не е много стриктен по отношение на справедливостта и върховенството на закона," смята фон Маршал. Авторът припомня, че Европейската народна партия (ЕНП), в която членува ГЕРБ, досега не е дала признаци на безпокойство - за разлика от случая с унгарския премиер Виктор Орбан. „Европейските социалисти също мълчат за грешките на своите български другари. 58-годишният президент Радев става пилот на изтребители при комунизма, което изисква лоялност към системата, след промените завършва курсове в САЩ и се издига до командир на Военновъздушните сили," пише още авторът и обобщава: „България има генерален проблем с демокрацията, върховенството на закона и влиянието на Москва. Имаше го преди да се присъедини в Европейския съюз, но така и не го реши. Ще успее ли ЕС да намери ефективен антидот?"

България на двата вируса

„Дълго време България беше една от най-слабо засегнатите от пандемията държави в Европа. През последните седмици обаче броят на новозаразените с Ковид-19 нараства. В същото време в страната се разпространява и друг вирус – политическите протести," пише в „Цицеро" Франк Щир. Авторът смята, че през идните седмици ще стане ясно дали политическото напрежение ще събори управляващия от 11 години (с малки прекъсвания) премиер Борисов и дали успоредно с това ще се надигне първата голяма вълна от коронавирус в страната.

С едно видео бившият правосъден министър Христо Иванов показа как в България олигархията е завладявала определени политически, икономически и обществени сфери, пише по-нататък авторът. „Акостирането на Иванов в парка „Росенец" не беше просто ефектна политическа акция. То разпали едно протестно движение, което може сериозно да застраши консервативно-националисткото коалиционно правителство на Борисов," коментира Щир. Авторът пише и за действията на Главния прокурор Иван Гешев. Според Щир, „пристрастността на Гешев в една ситуация на равновесие между премиера и президента може да катурне политическата стабилност в страната."