Германците ли? Стига с тези клишета!

Трима публицисти споделят в "Зюддойче цайтунг" събраните си впечатления:

German Wonderland

Отвреме-навреме, когато на редакторите на лондонския "Дейли Мейл" им доскучае, или пък нямат за какво друго да пишат, във вестника се появяват нацисти. Нацистите винаги се харчат. "Дейли Мейл" има особено предпочитание към истории за Четвъртия райх. В зависимост от избора, въпросният Четвърти райх бил докаран, поне в някои райони, от потайни нацисти веднага след Втората световна война. Канцлерката Меркел пък - в допълнение към версията - искала да установи  на континента такъв един Четвърти райх под плоския претекст, че искала да спаси еврото. 

Мнозинството британци обаче смятат германците всъщност за интересни. Около Коледа в цялото Обединено кралство се пръкват коледни базари по чисто германски образец. Който се разхожда из тях, може да допусне, че германците са новите любимци на британците. В Хайд Парк лондончани се трупат пред сергиите за греяно вино, вдигат наздравици с наливна бира Krombacher и нагъват наденички. Хиляди вурстчета, какви ли не, бели и червени, големи и малки, цвърчат във "Winter Wonderland" и хиляди британци ги лапат с порядъчно много горчица. С малко добра воля и фантазия коледните базари с техните сергии за вурстчета и греяно вино могат да се тълкуват като голям празник на германско-британското приятелство. Но и при най-добро желание това може би все пак би било преувеличено. Включително защото почти всички продавачи на вурстчета са поляци.

Germanida?

Сутрин пред будката за вестници в Атина светът все още е в релси. Продавачът ми подава "Зюддойче Цайтунг" и добавя усмивка към рестото. Едно такси спира и отново късмет! Мястото до шофьора е свободно, а задните две вече са заети. Атинското такси се е преобразило в микробус, което и иначе си е в реда на нещата, но когато метрото и автобусите пак стачкуват, това вече е истинска благодат за таксиджиите. Другите двама пътници слизат и погледът на шофьора пада върху моето коляно, всъщност върху вестника върху него. "Germanida?" - пита той, все още малко предпазливо. Кимам. Шофьорът настръхва, след което  избухва страшен ураган. "Какво има твоята страна срещу моята?!" - горещи се мъжът зад волана и профучава на червено през кръстовището. Голяма Германия и малка Гърция - канцлерката в Берлин изисквала все повече от гърците, а той седял по цял ден в това пусто такси и едва свързвал двата края. "Всичко заради тази Меркел", бунтува се мъжът и нищо не може да го успокои.

По-късно германски познат ми разказва, че от години идва в едно и също гръцко село и съседите винаги го посрещат със сладки. Само тази година нямало ни сладки, ни посрещане. Когато разказах всичко това на гръцка позната, тя побесня. "Писна ми вече от Вас, германците, от Вашето мърморене срещу гърците. Вечно искате да играете роля на даскали. И въобще, кой започна ругатните срещу банкрутиралите гърци?!"

Впрочем, шофьорът на таксито ми даде визитната си картичка. На драго сърце бил готов да ме вози отново, каза той... и ми се усмихна.

Brzydka Szwabka

Германците - това в Полша е случай за "перманентна психоанализа", писа известният и в двете страни писател и присмехулник Анджей Сташюк. Знаменателно е, че в полския език нарицателното "грозен германец" изобщо не съществува в смисъл на арогантен и агресивен, тъй като германецът с тази характеристика минава за "шваба". За много от поляците швабата е веднъж в униформа на пътен полицай, друг път пък - в униформа на влаков кондуктор или митничар. В Полша е разпространена много лесна рецепта как да не те вземат за шваба: просто трябва да се опитваш да говориш на полски и да избягваш всичко, което би могло да се изтълкува като надменност. Това носи симпатия.

Със симпатия се посрещат и скоростни грешници пред радара, както и данъкоплатци с неплатен дълг към фискалната служба. Това важи особено много за голямата политика. Канцлерът Герхард Шрьодер например биваше окарикатуряван от полската преса като типичния шваба, докато неговата приемничка Ангела Меркел в никакъв случай не бива позорена като швабка. Повечето поляци смятат "Ангела" по-скоро за знаменита жена, въпреки или може би тъкмо поради нейния твърд курс в еврокризата.

Дали пък Ангела не отговаря на някои други клишета? Полските колумнисти мълчат по въпроса. Със сигурност може да се каже обаче, че прилагателното  "грозен" съществува в една-еднинствена връзка с прилагателното "германско".  Най-популярният вариант е Brzydka Szwabka - Грозната германка. Полски карикатуристи рисуват женските създания между Рейн и Одер с широк ханш, дебели крака, закръглени бузи, в баварски носии дирндл и с бирени стакани в ръка. Психологът казва, че това е отражение на възпяваната от германците "красива полякиня", която бива ухажвана особено силно и с която на драго сърце под венчилото минават мъже от Федералната република.