Глад, недоимък, смърт: страшна суша измъчва Етиопия

Под безмилостните лъчи на африканското слънце керван кльощави камили бавно върви към единствения водопой в село Адауе в югоизточна Етиопия. Водата в този вир е лоша, съдържа и много сол, но камилите, пък и камиларите, нямат никакъв друг избор.

Няма достатъчно питейна вода

В Адауе навремето е имало 26 кладенци, но селото не е виждало дъжд от април 2021 година и почти всички кладенци са пресъхнали – останали са само още три.

Вода за пиене липсва, но това не е единственото зло. Без вода съхнат и храстите, тревата, тръните и дърветата, които дават храна на камилите. Хората в Адауе с ужас наблюдават как стадата се топят от ден на ден.

На много места се виждат трупове на крави, овце и кози, които се разлагат под лъчите на слънцето. Камиларят Абди Сериф разказва, че вече са му умрели 30 камили – от общо 150. „Мъчи ги сушата, нямат паша. А като нямат какво да ядат, те бягат и често стават жертва на хиените", разказва 25-годишният етиопец.

Абди си изкарва прехраната като продава камили. Навремето от продажбата на една камила той е изкарвал около 1300 евро, но междувременно цените са паднали пет пъти, а и клиенти почти няма.

Махамуд Абдулайе е пастирът, а в сегашните сушави времена за него няма никаква странична възможност да изкарва пари. „Тук няма земеделие, тук е пустиня", казва той. За онова, което е останало от стадото му, надежда почти няма, добавя овчарят и ни показва едно агънце, което е взел в скута си. То е само кожа и кости, не може дори да стои на краката си. Зловещото е обаче, че Махамуд вече се тревожи не толкова за стадото си – той самият има 6 деца и трябва някак да изхрани семейството си.

7 милиона имат нужда от хуманитарна помощ

„Тревожно е състоянието на децата ми. Чакат ние да се погрижим, ама нищо не можем да направим", казва той и обяснява, че дневната прехрана на семейството се свежда до паница варено жито. А децата са измъчени от многомесечните лишения и все питат за паница мляко. Но мляко няма, въздиша Махамуд.

Тежката суша в региона води до увеличаване на случаите на „тежко хронично недохранване", констатира ЮНЕСКО. Според тази организация, броят на хронично гладуващите деца е нараснал с 20%. Очаква се, че до средата на тази година в районите, засегнати от сушата, близо 7 милиона души ще имат нужда от хуманитарна помощ.

Лекарите в една болница в град Годе потвърждават за ДВ, че през последните месеци в болницата лавинообразно постъпват недохранени деца. Помощните организации постепенно осъзнават, че са необходими спешни действия. Както обикновено обаче няма достатъчно пари, за да се реагира адекватно на кризата. УНИЦЕФ поиска 31 милиона долара за справяне с последиците от тежката суша в засегнатите региони, досега обаче са получени само една четвърт от сумата.

Хората нямат пари за храна

Тези пари трябва да се използват за подпомагане на семейства, пострадали най-тежко от сушата. „В по-големите селища и в градовете храна има, частната икономика се грижи за това", казва в интервю за ДВ Джанфранко Ротилиано, представител на УНИЦЕФ за Етиопия. „Проблемът е обаче, че хората там нямат пари за храна. Ако им отпуснем по една малка сума, те ще си набавят, каквото им трябва. И децата няма да гладуват", обяснява още той.

Много семейства от засегнатите региони нямат друг избор, освен да напуснат селата си. Хиляди вече се изнесоха на север, където климатът е малко по-прохладен. Животновъдите се надяват, че там ще има повече паша за онова, което е останало от стадата им.

Когато животните измират, пастирите трябва да се откажат и да бягат на нанякъде. Те вече са бежанци, които не могат да си намерят работа", казва Тейеб Шериф Нур, пратеник на Световната организация по прехраната към ООН.

Ардо Хасен дни наред е била на път – заедно с четирите си деца и със 70 оцелели животни. 15 животни умрели по пътя, докато семейство успее да се установи на север, в една импровизирана колиба. Оцелелите животни намират малко паша – суха и увехнала, но все е нещо. „Не знам какво ще става оттук насетне, много се тревожа", казва жената, докато почиства една тенджера на пръстения под в импровизираната си кухничка. „Докато господ не ни прати малко дъжд от небето, ще трябва да разчитаме на държавните помощи", казва жената.