1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Гласът на Бисмарк

2 февруари 2012

Тайна отлежава повече от 120 години в дървен сандък. Когато неотдавна го отварят в него се оказва единственият достигнал до днешни дни автентичен запис с гласа на Бисмарк. Откритието представлява световна сензация.

https://p.dw.com/p/13uJD
Ото фон Бисмарк (1815 - 1898)Снимка: Ullstein

През 1889 година гост на германския канцлер, пристигнал от Америка, му демонстрира фонографа. Бисмарк е възхитен от изобретението и казва пред посетителя няколко думи. Този единствен запис доскоро се смяташе за изчезнал.

Но не съвсем, защото повече от век той е отлежавал в един очукан дървен сандък, съдържащ пет восъчни валяка. Открит е през 50-те години в библиотеката на американския изобретател Томас Алва Едисон. Отговорните лица тогава решават, че находката не представлява никакъв интерес и я запращат в архива.

"Откритието на моя живот"

Thomas Alva Edison mit seinem Phonographen
Април 1878: Томас Едисон с едно от изобретенията си - фонографаСнимка: dpa

През май миналата година на германския специалист по разчитане на стари звукозаписи Щефан Пуиле е възложено да разгадае съдържанието на петте валяка от сандъка на Едисон. Пуиле установява, че на тях се чуват гласовете на генерал-фелдмаршал Хелмут фон Молтке и на самия германски канцлер Ото фон Бисмарк. Само 73 секунди трае записът на "Железния канцлер" - достатъчно за да произведе световна сензация. Защото според германския специалист това е първият и единствен звуков документ от Бисмарк. "Това е откритието на живота ми", ликува Пуиле.

През 1889 Аделберт Теодор Вангеман, сътрудник на изобретателя Едисон от германски произход, посещава Бисмарк край Хамбург, за да му демонстрира "говорещата машина". Знае се също, че Бисмарк бил страхотно заинтригуван от новата техника и дори склонил да направи един кратък запис. След това обаче звукозаписният валяк изчезнал безследно.

Вангеман бил изпратен от Едисон в Европа, за да поддържа фонографа, демонстриран на Световното изложение в Париж през 1889. След края на изложението Вангеман направил обиколка из Германия и Европа, за да демонстрира уреда на учените и владетелите от онова време. А също и за да направи нови записи.

Така той стига и до Бисмарк. Според Пуиле канцлерът казал онова, което му дошло спонтанно наум, демонстрирайки същевременно езиковите си способности на английски, латински, френски и немски. В началото той рецитира популярната по онова време в Америка народна песен In Good Old Colony Times - според Пуиле един вид поздрав за Едисон, след което декламира началото на една балада от Лудвиг Уланд и строфа от студентския химн "Гаудеамус игитур".

Bismarck Pfeife rauchend
Рисунка на райхсканцлера с лулаСнимка: picture-alliance / akg-images

Голямата изненада идва в 44-та секунда: на чист френски "Железният канцлер" рецитира "Марсилеза"-та. Защо Бисмарк е избрал тъкмо националния химн на традиционния враг Франция си остава загадка. Дали е искал да се пошегува, да подразни малко разгромените от него през 1871 французи? "Очаквам с нетърпение да чуя какво ще кажат историците", казва Пуиле.

Бира и шницел

В края на записа 74-годишният тогава Бисмарк дава напътствия на сина си Херберт: "Прави всичко възпитано и с мярка, особено що се отнася до работата, но също до яденето, както впрочем и пиенето. Съвет от един баща към сина му". Един съвет, който съдържа голяма доза ирония, защото германският канцлер сам е бил тежък работохолик, който освен това не е знаел мярка, когато е сядал на бира и шницел.

Впрочем Вангеман успява да изкопчи няколко думи не само от Бисмарк, но и от престарелия фелдмаршал Молтке: 90-годишният пълководец декламира няколко стиха от "Фауст" и от "Хамлет", със силно пресипнал глас и едва разбираемо. Въпреки това записите са безценни, защото гласът на Молтке пък е първият звукозапис на човек, роден през 1800 година.