Голи - да, забулени - не!

В ислямските култури не е прието открито да се показва физическа близост между мъжа и жената, затова пък са допустими прегръдките между лица от един и същи пол. Да смятаме последното за проява на хомосексуалност, ще е разбира се напълно погрешно. В мюсюлманския свят мъжът и жената не се докосват пред другите, не се целуват пред другите, а и всичко останало не го правят пред другите - във всеки случай в строго консервативните, добре възпитани кръгове.

Културна специфика или полов апартейд?

На жената не се подвиква по име на улицата, освен ако човек не цели да й нанесе груба обида. В редица региони се смята за признак на лошо поведение, ако мъжът неприкрито се загледа в жената. Поздравява ли я, той трябва да гледа през рамото й. Погледне ли я право в очите, това вече е един вид откровена сексуална подкана, но такова нещо не е позволено да става пред очите на другите.

Във всеки случай съществува ясно разделение между публичната и личната сфера. Това разделение, ако се следва мачистката интерпретация на някои редове от Корана, може да доведе до държавно разпореден полов апартейд и пълно забулване на женското тяло в общественото пространство - каквато е практиката в Саудитска Арабия, например.

Но питал ли е някой някога практикуващи мюсюлмани какво мислят за повсеместното разголване и сексуализирането на редица области на живота в днешния свят? Според ислямските представи голотата е нещо лично и ограничено в личната сфера. Включително късите панталони при мъжете се смятат за срамни и дори смешни, носят се, да кажем, само на плажа или на игрището. Но едва ли културата, която схваща голотата като нещо допустимо само в семейната спалня, е непременно враждебна към сексуалността.

Свобода на избора

В западните култури, обратно, наблюдаваме все по-голямо сексуализиране на публичното пространство. Как се облича, до колко разголен или неразголен се показва някой пред другите, се смята за негова лична работа. Същото обаче не се допуска за представителите на други религии, както ясно показва цялата дискусия около мюсюлманската забрадка и бурката. Забулването се тълкува по принцип като потъпкване на правата на мюсюлманските жени.

Но който действително иска да се застъпи за тези права, ще направи добре да последва примера на ислямските феминистки. Колкото и различни да са техните позиции, обединява ги едно: искането им жените сами да решават как да се обличат и как да се отнасят към тялото си. Нека никой не им предписва да се забулват, но и никой да не им забранява да го правят. И повелите, и заповедите еднакво нарушават човешките им права.