"Голямото" българско европейско гласуваНЕ

С вяло участие запомнихме и предишните избори за ЕП, които бяха и първите български европейски избори. Сега картината ще се повтори, сякаш за да затвърди у нас усещането, че България стартира в европейската политика с “пас”, дори не с разиграване, казано по бриджьорски. Но има и такива, които се готвят за "Голям шлем”, ако е вярно, че за изборите се стягат хора като братя Галеви например, или баща и син Данови.

Да живее депутатският имунитет!

Според информации в медиите инициативен комитет подготвял издигането (като мажоритарен кандидат) на единия от така наречените братя Галеви, който е в ареста от миналия декември за организиране на престъпна група и за изнудване. Ако той се кандидатира за депутат, може да се сдобие с имунитет, а производството срещу него ще бъде прекратено. Същото се отнася и за варненските общински съветниции Веселин и Христо Данови, които са в ареста от септември 2008 година за трафик на хора и търговия с наркотиции. Как действа механизмът показва случаят "Александър Томов", разследван за длъжностно присвояване на 36 млн. лева. Вчера съдът спря производството срещу него и тримата му съучастници, понеже Томов е включен в листата на партия “Българска социалдемокрация” и се сдобива с имунитет.

Дори не се налага да давам други примери. Помислете само – какъв сигнал изпращат към избирателите подобни кандидати, славещи се с това, че печелят парите си не съвсем прозрачно, а симпатизантите си – с щедро благодетелство. Издигането им за кандидати на избори може да доведе до изключителни изкривявания в политическото представителство и със сигурност ще откаже много хора от участие в изборите. Толкова е просто. Друга причина за слабата мотивация за гласуване е вялата предизборна кампания. Липсват свежи идеи и ярки послания, които да събудят интереса на гласуващите.

Апатия и липса на интерес

С това косвено е свързана и третата причина за традиционно слабия интерес към европейските избори – слабото познание на хората за това какво представлява ЕП, как функционират европейските институции и как те могат да променят ежедневието на хората. Голяма част от българските избиратели дори не знаят къде заседава ЕП. Да не говорим за това с какво точно се занимават евродепутатите.

Виж, стигне ли се до заплащането, пропуски няма – всички са убедени, че евродепутатството е доходна работа. Как тогава да убедиш да гласува човек, който вярва, че става въпрос за едното уреждане на хора на добри заплати.

Друга част от избирателите вероятно са чували, че в ЕП се решават важни въпроси, и че е важно да имат свое представителство там, за да им брани интересите. Но и за тях Брюксел и Страсбург си остават твърде далече. Особено погледнато от камбанарията на твърдото за повечето българи убеждение, че от тях нищо не зависи. Защо им е тогава да гласуват?! Звучи почти логично, но всъщност е дълбоко погрешно.