Голямото зло

Социалното неравенство е изненадваща тема за американската предизборна кампания. В обетованата земя на капитализма, в рая на свободното предприемачество, където човек без гузна съвест може да бъде богат и където никога не е имало силна социалистическа партия, критиката срещу пазарното стопанство обикновено не е стратегия, обещаваща успех. Различно ли е положението сега, през 2012?

Президентът Обама, както изглежда, ще води една лява предизборна кампания - в името на средната класа, против ексцесиите на Уолстрийт и несправедливостта на разюздания пазар. Истински озадачаващо е обаче, че класовата борба започва да се възприема и от десницата - най-перспективният кандидат на републиканците, Мит Ромни, е принуден да се оправдава за миналото си на фондов мениджър. Не пред конкуренцията от Демократическата партия, а пред своите хора.

Дребни пари и лате-макиато

На предварителните избори в Южна Каролина съперникът му Нют Гингрич го победи, изобличайвайки го не само като несериозна въртиопашка, но и като представител на една надменна горна класа; за Ромни, заяви Гингрич, гласували само избирателите с годишен доход над 200 000 долара. Малко преди това Ромни бе принуден да обяви публично финансовото си състояние: как е възможно един мултимилионер да плаща само 15 процента данък? Как може един човек да изнася доклади и да прибира хонорари за стотици хиляди долари, наричайки ги "дребни пари"? Типично неамерикански въпроси. Но изведнъж хората започват да ги поставят.

Това може да има съществени последствия за политическия климат и разпределението на властта в САЩ. Накратко казано, силата на американската десница е в неутрализирането на въпроса за справедливостта. Защо хора с нисък доход гласуват за републиканците, които все пак са партията на големите пари? Защото в Америка културните мотиви често са по-силни от икономическите, защото бедните вярващи предпочитат да гласуват за богатите си едноверци, вместо за нерелигиозни левичари.

Предизвикващият неприязън "елит" са не толкова богатите, колкото интелектуалните либерали, ценителите на кафето лате-макиато и на Европа, и на уж доминираната от тях бюрокрация. Последният пример за това направление на народния гняв е движението Чаено парти, което, като поука от финансовата криза, иска не активна политика на реформи, а още повече пазар и още по-малко държава. В САЩ капитализмът, колкото и да е удивително, си остава все така популярен.

Но появата на неравенството като предизборна тема поставя под въпрос пазарното правоверие. Който и да стане накрая президентски кандидат на републиканците, това настроение е изгодно за Обама. САЩ никога няма да станат социалдемократическа страна. Но това не означава, че избирателите ще оставят на мира бизнес елита. Защото в историческото съзнание на американците е заложена не само любовта към free enterprise, но и непоносимостта към привилегии, нечестност и властова надменност.

Нов проект за Америка

Обама си остава един политически уязвим президент. Докато икономическото възстановяване е лабилно и безработицата висока, той трябва да се страхува за преизбирането си през ноември. Освен това критиката на републиканците срещу него не е съвсем безпочвена. У правителството на Обама действително не се забелязва воля за икономии, а обществено-политическите му рефлекси не са надпартийни, както Обама обеща, когато бе избран през 2008 г., а най-конвенционално левичарски.

Въпреки това неговите постижения са значителни - много по-значителни, отколкото са готови да признаят мразещите го десни и разочарованите от него леви, които не могат да му простят, че не закри затворническия лагер Гуантанамо или, че се обгражда с неолиберални икономически съветници. Най-голямото постижение на Обама е, че под огромния натиск на кризата и опасното политическо разочарование в собствената му страна той удържа САЩ като една рационална глобална сила. Той положи началото на разграждането на станалата неудържима хегемония на САЩ в света. Сега той има възможност да проектира своята представа за бъдещето на американския обществен модел. Дебатът около неравенството е необходимото начало за това.

АГ, ДЦ, АФП, С. Гяуров; Редактор: Е. Лилов