Горчивата истина за Америка

Коментар от Инес Пол:

Има басове, които човек всъщност не иска да спечели. След месеци на интензивни журналистически пътувания из цяла Америка, моята прогноза за изхода от президентските избори значително се различаваше от преобладаващото мнение: бях наясно, че Доналд Тръмп има много добри шансове да влезе в Белия дом. И ето, че той спечели изборите. А аз спечелих баса - и бутилка Бърбън.

След две години Тръмп

Днес, две години по-късно, в САЩ отново се провеждат избори. Този път те нямат нищо общо с президента - американците гласуват на междинни избори за Конгрес. Но в Америка на Доналд Тръмп няма нищо, което да не е свързано с него - поне на политическата сцена. И затова Тръмп не само се включи активно в изборната борба, но и заработи още по-интензивно върху своя проект, предвиждащ разделянето на света на приятели и врагове - например като изпрати на границата с Мексико повече войници, отколкото са разположени в Ирак.

Този президент успява истински да замае противниците си. Неговият груб и агресивен стил, неговите безмерни преувеличения и лъжи неизменно предизвикват силно раздразнение и ответна реакция. Това го държи на преден план и на практика лишава демократите от възможността най-сетне да се концентрират върху самите себе си, върху своето кадрово и програмно прегрупиране. Докато се ядосват на туитовете на Тръмп, те пилеят ценно време. И така изпускат възможността да се съсредоточат върху изграждането свой солиден кандидат, който след две години с харизма и правилни послания да попречи на Тръмп да остане в Белия дом за още един мандат.

Това развитие е особено опасно в една двупартийна система, която и бездруго силно поляризира, тъй като не е зависима от коалиции и поради това не изисква готовност за компромиси. В една такава среда лагерите са толкова разединени, че вече никой не слуша другия. Камо ли пък да признае, че по този или онзи въпрос противникът може и да е прав. А това е вредно за всяка една демокрация.

Същинският проблем

Най-тежкият проблем, който американците ще наследят от своя президент, е неспособността да спорят за аргументи, а не за догми. Защото ако не друго, майсторът на провокациите Доналд Тръмп успя да постигне това: хората искат да му се доверяват, искат да вярват на думите му. Те искат да повярват, че именно той ще възвърне предишното величие на Америка. Искат да вярват, че един силен президент е в състояние да реши всичките им проблеми и да ги държи настрана от сложните предизвикателства на днешния глобализиран свят.

Но да вярваш не значи да знаеш. Затова фактите стават все по-маловажни. Именно това е горчивата истина за Америка след двегодишния престой на Тръмп в Белия дом. Вече нищо не може да му попречи. Дори и най-големите му фенове да осъзнаят, че Тръмп не спира да лъже, ефектът пак ще е нулев. Защото фактите вече нямат значение. Ето това е същинският проблем на Америка.

Когато истината и фактите не играят никаква роля, а лъжата се възприема като някакво дребно провинение, изграждането на демократично обществено мнение става напълно невъзможно. В крайна сметка това означава едно: подкопаване на разбирането ни за държавност и демокрация и вечна власт за автократите.