"Грабителски мрежи" в България

Подбрахме за Вас откъси от две много интересни статии по темата:

„Нашите политици са корумпирани” - едно любимо оплакване, което ще чуете навсякъде в балканските страни. Мнозина обаче сякаш изобщо не забелязват, че патосът им звучи кухо на фона на техните собствени всекидневни мошеничества. С това въведение швейцарският вестник „Нойе Цюрхер Цайтунг” публикува впечатленията на своя кореспондент в Македония от едно пътуване с такси към Скопие. Шофьорът най-напред надълго и нашироко разказва за прелестите и потенциала на своята страна, а накрая завършва тирадата си с обичайното:

„Защо тогава сме толкова зле? Защо аз карам такси, макар че съм завършил всички възможни училища? Защо синовете ми нямат работа - както всеки трети човек в страната? Защото фабриките не работят, а търговията на черно процъфтява? Ами просто защото си нямаме свестни и честни политици!”

Там, където мошеничествата са народен спорт

След което шофьорът изброява: от премиера, през коалиционния партньор та чак до министъра на транспорта - за всекиго се разказват истории, свързани с шуробаджанащина, безсрамно обогатяване и подкупност, от които може да ти настръхне косата. Кратката кореспонденция в „Нойе Цюрхер Цайтунг” завършва така: „Има ли измъкване от системата на тази гигантска корупция? И двамата нямаме отговор на този въпрос. Когато стигаме до центъра на Скопие, аз го моля да ми даде квитанция. Няма проблем, казва шофьорът, ето ти я, непопълнена. Можеш да пишеш вътре каквото си искаш за пред шефа. Накрая сърдечно си стискаме ръцете.”

Посланието е ясно: хората сами участват в корупционни схеми, тъй че носят и част от вината. За тази вина става дума и в статия на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг”, която започва с кратък репортаж от Черна гора. Там местен строителен предприемач гордо показва на журналистите многобройни къщи и блокове, построени край брега на морето. „Повечето са мои, макар че нямам строително разрешение за нито една от тях”, обяснява той с широка усмивка и продължава: „Ако напишете колко хубаво е тук и ми доведете 20 нови клиенти, веднага Ви подарявам едно ваканционно апартаментче”.

Авторът на кореспонденцията обаче не се задоволява с извода, че в дъното на всичко е масовата, малката корупция. По-нататък в статията четем:

„Опити за подкуп като този са всекидневие в цяла Югоизточна Европа. Политиците дават и получават подкупи, същото важи за редица бизнесмени и журналисти. За много услуги клиентите трябва да заплащат допълнително под масата. Ако искаш обществена поръчка, разрешение или официален документ - трябва да се бръкнеш. Дори в съда понякога получаваш справедливост единствено ако „се отблагодариш”. На пътя можеш да си спестиш глобата с някое „малко внимание” към пътния полицай, в болницата пак това е начинът да си осигуриш по-добри грижи. (…) Много олигарси на Балканите буквално взимат на абордаж обществените дела и управляват дистанционно правителствата, твърдят неправителствени организации като Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) в София. Специално в България девет години и половина след присъединяването към ЕС положението по-скоро се е влошило.”

1,3 милиона българи плащат под масата

В статията се цитира проучване на ЦИД, според което през 2007 година около 17 процента от пълнолетните българи са участвали в някакъв вид корупция, докато през 2016 процентът достига 22. Експертите на Центъра твърдят, че българските правителства на думи се борят срещу корупцията, но на практика всъщност блокират мерките срещу нея. Макар че годишно 1,3 милиона българи плащат за нещо под масата, през 2015 година съдилищата са произнесли едва 72 присъди за корупция, пише в документа на ЦИД, в който четем още: „Важни сектори от обществената администрация и от правораздаването са недееспособни. Корупцията се е превърнала в нещо като допълнителен данък, който трябва да плащат частните лица и предприемачите, ако искат да получат достъп до обществени услуги.”

Авторът на статията цитира експертите от ЦИД с извода, че изкорубването на държавността в България вече е повсеместна практика, която се одобрява и дори насърчава от политическата класа. „ЦИД, който получава финансова подкрепа от ЕС, констатира наличието на „грабителски мрежи”, които си набавят икономически и политически предимства и в същото време възпрепятстват борбата срещу корупцията. В България липсват не закони, а правоприлагане”, твърдят пред вестника експертите на ЦИД.

„Франкфуртер Алгемайне Цайтунг” разказва и за работата на антикорупционната платформа „Селди”, в която са обединени 17 НПО от страните в Югоизточна Европа: „”Селди” констатира намаляване на малката корупция - например при пътно-транспортни нарушения. В същото време обаче се увеличава политическата подкупност. Като пример се посочва енергийният сектор на Балканите, който е зависим от външни доставки на петрол и газ: олигархически групировки, а в много случаи и руското правителство използват ключовата позиция на държавата в енергетиката, за да гарантират облаги за определени фирми”, се казва в публикацията на "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг".