Грешките на Запада в Афганистан

За мнозина завладяването на Кундуз от талибаните е доказателство, че мисията на Бундесвера в Афганистан не си е струвала. Тук обаче не става дума за това, дали си е "струвала". Особено пък ако поставим на везните загиналите и ранени (физически и душевно) войници. Става дума за това, че мисията в Афганистан не донесе очакваните устойчиви резултати. Причините за това са много.

На първо място гражданското развитие изостана далеч зад военната операция. Това се очакваше и беше потвърдено от резултатите от втората конференция за Афганистан през декември 2011 година. На нея беше казано, че Западът иска да помага за възстановяването на Афганистан до 2024 година. Предпоставка за тази подкрепа обаче е сигурността. И НАТО започна обучението на афганистанските сили за сигурност още през октомври 2009 година в цялата страна. В замяна на това двустранните и международни програми за обучение, като германската и европейска полицейски мисии, бяха значително ограничени в някои региони. Само два месеца след като влезе в сила новата стратегия на НАТО и започна мисията за обучение на силите за сигурност, беше обявено изтеглянето на първите войници от ИСАФ до септември 2013 година и прекратяването на мисията до края на 2014 година.

Изтеглянето беше прибързано

Смяната на стратегията на НАТО през 2009 година и мисията за обучение на афганистанските сили за сигурност бяха правилни. Грешка беше изтеглянето точно в този момент и прекратяването на мисията на ИСАФ до края на 2014 година. Войниците нямаха достатъчно време за осъществяване на новите задачи. Същевременно това беше и един вид сигнал към талибаните. Все едно им казахме: "Изчакайте, докато се изтеглим".

От друга страна успехът на продължаващата до 2024 години мисия за възстановяване на Афганистан зависи от сигурността, за която след 2014 трябва да се грижат афганистанските сили. Политиците постоянно повтарят, че без сигурност няма възстановяване, а без възстановяване не може да има положително развитие на страната в полза на афганистанския народ.

Кундуз не е първият град, който талибаните си възвръщат. И в други провинции, които обаче не са толкова интересни за германската публика, тъй като там не е имало германски войници, талибаните демонстрират сила. Муса Кала в провинция Хелманд е само един пример за това.

Последиците - повече мигранти

Какво означава загубата на Кундуз или на Муса Кала за възстановяването на Афганистан? Още през април тази година международните и неправителствени организации започнаха да се изтеглят от Кундуз и други райони, в които избухнаха сражения - от съображения за сигурност. По този начин се спъва възстановяването на тези райони. Но сега то ще се забави и в други области и провинции. А поради липсата на сигурност, няма да бъде постигната целта за създаването на жизнеспособен Афганистан.

Резултатите от това развитие се виждат най-вече в миграционния поток към Европа. Те се усещат и в Америка. Миграционният натиск ще расте и много бежанци от Кундуз ще се отправят към Германия. Защото повечето от жителите на града подкрепяха германските полицаи, войници и помощен персонал. А историческото приятелство с Германия от 20-те години на миналия век ще насърчи допълнително миграционния поток от Афганистан към Германия.

Какви грешки допуснахме?

Следвайки едно вътрешнополитическо решение, ние започнахме да изтегляме нашите войници през 2013 година и оставихме афганистанските сили за сигурност сами. А те все още не бяха в състояние да водят успешни операции срещу талибаните. По този начин ние застрашихме успеха на извършената в предишните години работа в Афганистан. И тук говорим за цялостната дейност на Запада в Афганистан, а не само за военната му мисия. Ако си я представим като двете страни на един и същи медал, то ние изтрихме едната му страна, като по този начин обезценихме целия медал. И Европа ще си носи последствията от това, че не съумя да осигури необходимата сигурност за възстановяването на Афганистан и достоен живот на неговото население.

Жалко е, че е политическо и решението за операцията "Resolute Support" (Решителна подкрепа) за обучение и подпомагане. Ако искаме афганистанските сили за сигурност да дават успешен отпор на талибаните, ние трябва да им помогнем да придобият такива умения. А това може да означава повече усилия от това, на което сме готови днес в Афганистан. И със сигурност изключва второ прибързано изтегляне оттам.