Гърция загърбва кризата?

Недалеч от Атинското летище се провежда Международно изложение на хранителни стоки и напитки. Редица фирми от Гърция и чужбина представят там най-новите си продукти. Щандовете са добре посетени. Къде е тогава кризата, която държи Гърция в рецесия от 2008 година насам? Производителят на бира Атанасиос Сирянос предполага, че страната му постепенно се оттласква от дъното. Той обаче гледа скептично на уверенията на гръцкото правителство за предстоящ икономически възход. "Положението няма да се подобри бързо, но няма да става и по-лошо", казва той.

Неговата пивоварна се справя с кризата сравнително добре, защото гърците постепенно се отказват от чуждестранните марки бира. "Потребителите са засегнати от кризата и предпочитат нашите продукти. През миналата година ние увеличихме оборота с 22 процента", казва Сирянос. Той очаква увеличение на оборота и през тази година.

Дълговото бреме и безработицата

Атанасиос Сирянос е и вицепрезидент на Германско-гръцката търговска камара в Атина. Той съзира два големи проблема пред гръцките предприемачи: от една страна данъчното бреме е нараснало значително, защото държавата трябва да увеличава приходите си по време на криза, а от друга страна банките отпускат твърде малко кредити за икономиката. "Най-големият и централен проблем е нефункциониращата банкова система. Ние не получаваме финансиране за нови инвестиции", казва той. Въпреки добрите икономически показатели на пивоварната, Сирянос не получава пари от гръцките банки. Затова и му се наложило да вземе заем от банка в Люксембург.

Не само Сирянос е скептично настроен към уверенията на гръцкото правителство за предстоящ икономически възход. На тези уверения не вярват и обикновените гърци. Икономическата криза засегна особено силно гръцките семейства. Безработицата достигна 27 процента. Днес в Атина има много повече бездомници, отколкото преди. Дори и в някои от престижните квартали вече са създадени обществени кухни за бедните.

Семействата обедняват

"Установяваме нарастващо обедняване на обществото. Особено силно са засегнати гръцките семейства", казва Христос Кациулис, шеф на бюрото на германската фондация "Фридрих Еберт" в Атина. Той разказва, че правителството спира помощите за безработни и здравната осигуровка след една година. "Така бедните семейства стават зависими от помощта на близки и роднини. Тази тенденция засилва още повече вече съществуващото разделение на обществото на бедни и богати", казва Кациулис.

Настроението сред населението е песимистично. Никой вече не вярва в предстоящия подем, така силно прокламиран от правителството и медиите в началото на ротационното председателство на ЕС. Предприемачът Атанасиос Сирянос смята, че най-важното сега е да бъдат създадени нови работни места. "Безработицата е най-сериозният проблем пред гръцката икономика", казва той.

Вярно, че гръцката държава иска да инициира нова програма за заетост с помощта на ЕС и да създаде няколкостотин хиляди нови работни места, само че реформите се влачат и програмата все още не дава почти никакви резултати. "Законовите рамки за много неща в Гърция се променят толкова бързо, че администрацията не успява да напасва предписанията към съответната ситуация. Това коства време, отнема много сили и администрацията не може да работи за икономиката и гражданите", казва Христос Кациулис.

"Данъчната администрация например е пълна катастрофа", казва един застрахователен агент, който иска да остане анонимен. Подкупите са нещо обичайно, когато хората искат да намалят данъчното си бреме или да предотвратят данъчна проверка. Самият гръцки министър на административната реформа Кириакос Мицотакис откровено призна на една пресконференция, че корупцията и данъчните измами са ежедневие в Гърция.

Провалът на европейските "спасители"

Предприемачът Атанасиос Сирянос е твърдо убеден, че Тройката (ЕС, ЕЦБ и МВФ) е подценила истинските проблеми на Гърция. "Препоръките ѝ само засилиха рецесията и масовата безработица. Много по-рано Тройката трябваше да настоява за съкращения в огромния държавен апарат", смята Сирянос.

"Бих казал, че първите три години бяха пропилени. И това не се дължи само на "пациента" в лицето на гръцката икономика и гръцката политика, но и на "доктора". На всички доктори, дошли отвън", казва Сирянос. Същевременно той е убеден, че човек не бива да разчита само на помощ отвън, както и че страната му има достатъчно собствен потенциал.