Гърция пак се пазари за икономиите

Изявленията на бившия гръцки премиер Алексис Ципрас при последната му поява в Солун бяха борбени: "Битката" срещу кредиторите за внасяне на подобрения в последното споразумение от август още не била приключила. Той щял да се бори за преструктурирането на гръцките дългове. Щял да се опита да защити трудещите се, както и да се погрижи за оптималното използване на държавното богатство, което не бивало да се разпродава на безценица.

В консервативния лагер също се долавят подобни настроения. Лидерът на „Нова демокрация” Евангелос Меймаракис обяви, че евентуално правителство на консерваторите нямало да увеличава данъците за селските стопани и щяло да излезе с алтернативни предложения.

Малко предистория: на 15 август т.г. парламентът в Атина одобри новото споразумение с кредиторите на Гърция, в което е предвидено страната да получи заеми до максимално 86 милиарда евро, като в замяна на това проведе реформи – предвидено е например да създаде нов приватизационен фонд, да рекапитализира гръцките банки и да увеличи данъците за селските стопани.

Вълшебната формула за "алтернативни мерки"

Нима политиците сега се отмятат от всичко това? "Не, но не бива да забравяме, че в момента тече предизборна борба", казва политологът Танос Докос от атинския мозъчен тръст ELIAMEP. Според него хората на Ципрас се стремят към абсолютно мнозинство, макар допитванията да сочат, че подобно нещо е трудно изпълнимо. Независимо от всички предизборни залитания, политологът смята, че дебатите за евентуална промяна на споразумението с кредиторите не са напълно абсурдни.

"Още от самото начало на преговорите стана ясно, че кредиторите са готови да обсъдят с Атина алтернативни мерки със сходен ефект, в случай че Гърция отхвърли едно или друго предложение за икономии", казва той. "Тоест съществуват възможности за промяната на отделни мерки, без да се поставя под въпрос цялата програма за икономии", казва Докос.

Именно в тази посока е насочена предизборната борба на Ципрас, смята журналистът Христос Цервас: "Новото споразумение открива възможности за промени и подобрения - при условие, че правителството в Атина успее да представи приемливи алтернативни предложения. Планът на Ципрас си поставя за цел да направи мерките за икономии социално поносими", казва анализаторът.

Частните училища като ябълка на раздора

Актуалният спор около облагането на частните училища с ДДС от 23% показва обаче колко е трудно да се намерят подобни приемливи алтернативи. Увеличаването на ДДС за частните училища, което беше прието в последния момент, идва в крайно неподходящо за Ципрас време. На 11 септември започва учебната година в Гърция, а девет дни по-късно се провеждат парламентарните избори. Близо 80 000 деца в страната посещават частни училища – не защото техните родители са богати, а защото са недоволни от нивото на образованието в държавните училища. Опозицията обвинява „Сириза” в идеологическо заслепление и твърди, че данъчното облагане на образователни институции нарушавало европейското право. От „Сириза” пък твърдят, че кредиторите са тези, които настояват за облагането на частните училища с данъци. Но Еврокомисията вече отрече тези информации. Сега „Сириза” обещава да замрази данъците върху частните училища, а след изборите и да ги премахне изцяло. Само дето не е ясно, откъде ще дойдат 250-те милиона евро, които според първоначалния план трябваше да влязат в хазната от данъка върх частните училища.

Търговско-индустриалната камара на Атина настоява за основно преструктуриране на данъчното бреме. Според камарата трябва да бъдат намалени данъците върху потреблението и върху оборота, с изключение на тютюневия акциз. Председателят на камарата Константинос Михалос изчислява, че увеличаването на данъка с 50 цента за кутия цигари ще носи допълнителни приходи от 550 милиона евро годишно.