Griechenland Sowjetfilm
14 декември 2010Парламентарният телевизионен канал в Гърция излъчва 20-сериен пропаганден съветски филм за Втората световна война от 1978 година, озаглавен "Непознатата война". Филмът е направен по времето на Брежнев, малко преди настъпването на съветската армия в Афганистан. В него са използвани материали от архива на Червената армия. Сериалът е бил предназначен за западната публика, ето защо за говорител лесно е бил спечелен холивудският актьор Бърт Ланкастър.
Хвалби по адрес на Сталин
Филмът съдържа неверни твърдения, а не споменава ключови събития, възхвалява "добрия и мъдър" Сталин, комунистическия режим и Брежнев.
Фактът, че германски жени и момичета масово са били изнасилвани от руски войници, се отрича във филма. Затова пък се твърди, че 4 500-те полски офицери, загинали в Катин, са били избити не от съветските военни, а от германските окупатори. Не е спомената нито дума за пакта Хитлер - Сталин. Разбира се, не се казва нищо и за окупирането на балтийските държави от СССР.
Малко след създаването му, през пролетта на 1980 година, този филм е показан по гръцката телевизия, докато повечето западни телевизионни канали отказват да го излъчат. Как може да се обясни обаче фактът, че сериалът, пълен с ужасяващи лъжи, днес отново се излъчва и то не от някакъв комерсиален телевизионен канал, а от този на гръцкия парламент?
Ако пропаганден сериал, който не би бил гледан от информираните зрители, живеещи в една западна демокрация, се показва от гръцкия парламентарен канал, то това говори за ниското ниво на информираност на гръцката аудитория, което е далеч под това на западните европейци.
Ако обаче дадена телевизия конфронтира публиката си с информация, която отговаря на истината, но не и на очакванията на консуматорите, то тогава тя губи част от зрителите си. Те превключват на друг канал и така се получава конкуренция между отделните телевизии.
На светлинни години от Запада
Медийните експерти в парламента са много добре запознати с антизападните настроения на гръцкото общество и затова снабдяват публиката си с удобна за тях информация. Една държавна телевизия се различава от частните по това, че не участва в битката за пазарни дялове. Това обаче донякъде не е вярно, защото парламентарната телевизия представлява мост между парламента, заедно с партиите в него, и гражданите. А партиите са зависими от разширяването на техните дялове в политическия пазар.
Гръцката общественост наистина е отдалечена на светлинни години от западноевропейската. А парламентарният телевизионен канал не прави нищо за превъзмогването на тази пропаст, даже напротив, прави я още по-дълбока. Парламентарното ръководство се провали и би трябвало да си поеме последствията.