Да живееш от боклук

В бразилския град Форталеза, един от 12-те градове-домакини на Световното първенство по футбол през 2014-та година, живеят 2,5 милиона души, една трета от които в гетата за бедни. Градът разчита на предстоящото голямо спортно събитие, от което обаче малцина ще спечелят - при положение, че голяма част от бедните местни жители имат като единствен източник на препитание боклука.

Всяка сутрин в 4 часа Елени облича престилката си, слага на устата защитна маска, а на ръцете - ръкавици. В продължение на три часа тя обикаля улиците на Форталеза и събира в кафяв сак "ранния боклук". По това време находките са особено много - кутийки от кока-кола, найлонови торбички, парчета метал и бутилки. За Ели това са си чисти пари - боклукът й гарантира съществуването. Следобед тя сортира събраното и го продава на един търговец.

Боклукът осигурява една малка заплата

"Така изкарвам по около 4,30 евро на ден" - обяснява тя, т.е. средно на месец са 90 евро. Само на няколко крачки от дома на събирачката на боклук се плискат вълните на океана. Мястото е почти идилично - като че ли правено за туристите. Каквито обаче няма, тъй като плажът граничи с гетото "Сервилуз", където е по-добре човек да не попада.

От две години насам теоложката Ана Мариа де Фрейтас се грижи за обитателите на гетото и се опитва да им върне достойнството - чрез събирането на боклук. Тя обобщава резултатите от проекта "Катафоре": национална инициатива, която обединява и подкрепя събирачите на боклук, наречени "катафорес":

"Най-напред хората научават в специални курсове как могат да печелят пари от боклука, предлагат се и курсове по хигиена. На първо място, разбира се, винаги стои защитата от мръсотията и бактериите, но също така - и от възможните нападения", обяснява Ана Мария де Фрейтас. Заедно със сътрудниците си тя прави посещения по домовете на хората, за да добие представа за условията на живот на събирачите на боклук. Те получават съвети и биват окуражавани да продължат да подобряват живота си.

Повече боклук = повече пари

Елени има малък ограден двор, в който трупа събраното. Торбите с боклука са наредени край стената, по земята са подредени бутилките, кутийките и пластмасовите отпадъци. Изпраното пране виси на въже над боклуците. "Работата й връща достойнството" - твърди социалната работничка. И макар това да са само малки крачки хората придобиват друга увереност. Мнозина от тях наистина са успели да подобрят условията си на живот.

Въпреки това постоянната борба за оцеляване продължава. Следващият етап от проекта предвижда създаването на дружество, за да може в бъдеще боклукът не само да се събира, но и да се продава от самите събирачи. "Посредниците редовно мамят хората", казва Ана Мария де Фрейтас. Но докато на 38-те семейства, обединени в проекта, им се удаде да се избавят от тях, ще трябва да се измине дълъг път.