Да затворим цялата държава? Това ще е пълна катастрофа.

 

Германската икономика се е свила с 5% в годината на коронавируса - 2020. Добра новина всъщност, като имаме предвид, че по време на световната финансова криза най-големият спад на германската икономика през 2009 година възлезе на 5,7%. И че миналата пролет черногледците пророкуваха много по-страшни числа. Това важи и за пазара на труда: броят на безработните все още е обозрим, макар че предишният бум на заетостта вече утихна.

Разбира се, сега всички се надяват, че през тази година икономиката ще се съвземе. Финансовият министър неуморно повтаря, че засегнатите фирми и занапред ще получават помощи, но нека фирмите (това са най-вече малки предприятия) най-напред да си получат неизплатените пари за ноември и за декември. Да не говорим, че един хубав ден държавните пари все пак ще свършат.

Взимате заеми, но кой ще плаща накрая?

Да, в момента изглежда много изгодно да взимаш заеми и да поемаш дългове. Въпреки това обаче – и независимо от готовността си да помага на бизнеса – Берлин всеки ден трябва да си задава един и същи въпрос: А кой ще плаща накрая? Защото дълговете винаги са ипотека за сметка на бъдещите поколения. В момента държавата може да си позволи щедри помощи, но заслуга за това имат данъкоплатците и икономиката. Защото има ли работа за всички, хазната се пълни с пари от данъците.

Тъй че онези, които сега призовават да се затворят фабриките и всички хора да минат в режим „домашен офис“, всъщност застрашават тъй необходимото ни в момента икономическо възстановяване.

А и не се вслушват в гласа народен. От редица фирми вече съобщават, че на хората им е писнало да работят от вкъщи и искат да се върнат на работното си място. Представете си всички онези, които живеят натясно, работят от вкъщи и в същото време отчаяно се опитват да помагат на децата си в онлайн-ученето, при положение, че училищните интернет-платоформи непрекъснато блокират. Такива хора просто няма как да се трудят в пълна концентрация от бюрото в спалнята си.

А какво става с дигитализацията?

Има го обаче и обратното. Редица началници все още не се доверяват на своите подчинени и не им разрешават да работят от вкъщи. Или пък се инатят срещу домашния офис, защото трябва да плащат за оборудването му. Положението е сложно.

Определена вина носи и политиката, която непрекъснато жонглира с думата „дигитализация“, но във всекидневието на хората тази дигитализация все още никаква я няма.

Редно ли е да призоваваш към затваряне на икономиката точно сега, когато важни промишлени клонове тъкмо се се свестили, защото от Азия вече обилно идват поръчки? Да удряме кепенците и да обръщаме гръб на клиентите, така ли?

Не, това е задънена улица. Такова решение ще бъде просто поредният знак за безпомощността на политиката, която не съумява да изработи истинска стратегия срещу пандемията.

Нека не правим тази грешка!

Да, възможно е да ни трябва време чак до Великден: със сегашните мерки, (ако не и с по-строги), в очакване на ваксините и на топлото време. В никакъв случай обаче не бива да натикваме хората насила в домашния офис и да затваряме фабриките! Това ще бъде голяма грешка. И ще се окаже, че медицински сме победили кризата (чрез ваксинации и лекарства), но икономически сме изпуснали контрола.