Да не би в България времето да е спряло?

Коментар от Ясен Бояджиев:

Гледайки новините през миналата седмица, неволно се сетих за нещо, случило се преди много години. През лятото на 2005-а група приятели отидохме на море непосредствено оттатък границата, на турското черноморско крайбрежие. Преди да заминем, в новините от сутрин до вечер се повтаряше едно и също - безкрайни преговори за съставяне на правителство и безпрецедентни за българския климат дъждове и наводнения. После две седмици живяхме в пълно неведение за ставащото в България. На връщане, докато чакахме на опашката от автомобили на Капъкуле, включих радиото на българска станция. И се смаях. Сякаш сънувах, сякаш времето беше спряло: новините бяха дословно същите като тези, които бях слушал две седмици по-рано - пак преговори, дъждове и наводнения. По-късно от тези преговори се пръкна правителството на Тройната коалиция, чийто „принос“ за българската политика е актуален до ден-днешен. А наводненията, които тогава взеха над 20 жертви и причиниха огромни щети, след това се превърнаха в постоянна част от българската действителност.

Дванадесет години по-късно, въпреки високата скорост, с която се сменят, водещите новини създават същото натрапчивото усещане за дежавю. Сякаш времето е спряло или се върти в кръг. От друга страна, подредени в калейдоскопа на времето, тези новини, макар наглед да нямат нищо общо помежду си, показват ясно как (не) се решават проблемите и как се управлява държавата България. Както и защо тук нещата се случват толкова бавно и мъчително.

Като грамофонна плоча

В нощта срещу сряда наводнение в Бургаско взе три жертви, а една жена се издирва, отнесе къщи, мостове и пътища, причини щети за милиони в две общини и седем населени места. Причина са проливните дъждове, но и скъсаните стени на седем язовира и затлачените речни корита.

Вече едва ли някой може да изброи колко пъти от 2005-а насам България бе сполетяна от подобни бедствия, още по-малко пък да опише причинените от тях неизмерими човешки страдания. И всеки път като на грамофонна плоча се повтаря едно и също - приказки за силата на природата и слабостта на хората, спорове кой е виновен, до болка познати анализи на причините, които винаги са едни и същи, разсъждения за собствеността и стопанисването на язовирите, идеи за координация и превенция, обещания за законови промени и решителни мерки. Нещо от всичко това може и да е направено. Но поредната трагедия е факт. Явно приказките са много повече от действията. България е затрупана от множество подобни проблеми, които пряко засягат живота на хората. Нужните решения обаче все се влачат и отлагат. Поради най-обикновено нехайство.

Пилоти без самолети

Бойните пилоти масово отказаха да летят в знак на протест срещу бедственото положение на военната авиация. Летците обявиха, че се чувстват несигурни. Според вицепремиера и военен министър обаче, в армията няма бунт, а случилото се е недоразумение.

През същата онази 2005 година предпоставките за днешното „бедствено положение“ вече бяха налице. България току-що бе влязла в НАТО и още тогава бе кристално ясно, че ако иска да има бойна авиация, страната се нуждае от нови самолети. Но оттогава нищо не се е променило, освен че вече и повечето съветски МиГ-ове не летят. Днешното правителство току-що прати проекта за нови самолети в глуха линия. И така си имаме пилоти, които няма с какво да летят. Миналата седмица им писна и решиха да покажат, че така повече не може. Което не е „недоразумение“, а огромен проблем. В България много сектори имат крещяща нужда от обновление и съответно от дългосрочни стратегически решения. Които обаче управлението не може (поради некомпетентност и липса на воля) или не иска (заради сблъсъка на лобистки интереси и политически зависимости) да вземе.

"Белене" завинаги!

Руската "Росатом" (отново) е открита за участие във финансирането на АЕЦ "Белене". След среща на нейни представители с премиера, енергийният министър каза, че не е изключена възможността "Росатом" (пак) да бъде поканена като инвеститор. Заключението на БАН е, че проектът е финансово нежизнеспособен. Но академията може да даде положително становище, позовавайки се на нуждата от нови генериращи мощности.

През същата онази 2005 година проектът „Белене“ вече беше възобновен. Именно правителството на Тройната коалиция удари първата му копка и даде ход на голямото профукване на (засега) 2-3 милиарда лева - нищо, че нямаше нито окончателен договор, нито яснота за финансирането, цената и икономическите перспективи. Преди пет години проектът беше спрян, но оттогава нищо не се е променило. И сега (без никакъв доклад на БАН) е съвсем ясно, че проектът е не само финансово и икономически нежизнеспособен, а и ненужен. Но и мераците за профукване на пари не са се променили. Затова напоследък упорито се носят красноречиви сигнали, подготвящи публиката за поредното възобновяване на проекта. Такъв сигнал даде дори премиерът - с откритието си, че „ако имаме газопроводи и нови ядрени мощности, това най-много пази една държава - там война няма“. Сякаш по старите ядрени мощности може да се гърми на воля без никакви последици. Тъй че, не се изненадвайте, ако в следващите седмици и месеци чуете, че без „Белене“ ни чака режим на тока, поради което се налага да го строим (с руски заем). АЕЦ „Белене“ е нещо като перпетуум мобиле, задвижвано от „възобновяемия енергиен източник“ на лакомията и корупцията. Една от купищата лъжи, които отнемат ресурс за развитието на България и изяждат бъдещето ѝ заради частни вътрешни или заради външни интереси.

И на този фронт нищо ново

Депутатите от ДПС Йордан Цонев и Делян Пеевски внесоха законопроект срещу вторичното разграбване на КТБ. Първият каза, че това е отговорът на всички обвинения, че вторият е участвал във фалита на КТБ и в разграбването на активите ѝ.

Вторият каза същото, но писмено, понеже отдавна не стъпва в Народното събрание - той е над тия неща. Впрочем, началото на неговата шеметна кариера е по странен начин свързано с бедствието от лятото на 2005-а, за което стана дума по-горе. Именно то даде основание за създаването на Министерство на бедствията и авариите, оглавено от легендарната Емел Етем. Въпросният депутат (тогава още невръстен младеж) стана неин заместник-министър. После, паралелно с политическата му кариера, нарасна до огромни размери и икономическата му империя, създадена поне отчасти с пари от въпросната банка. Тя пък започна да трупа финансова мощ под политическото крило на Тройната коалиция, за да бъде след това източена и изкуствено фалирана, превръщайки се в истинско бедствие. Предлаганият сега от двамата „законотворци“ проект може би щеше да има смисъл преди четири години, при затварянето на банката. Днес, когато „вторичното“ разграбване на активите ѝ всъщност отдавна е завършило, той не е нищо повече от правна нелепица с цел замитане на следите или пък отмъкване на нещо, което е отишло в грешни ръце. В българската политика често ставаме свидетели на подобни опити за дебелашко баламосване. Понеже явно има кой да им се хваща.

Превзета държава

Народното събрание прие на първо четене антикорупционния закон на ГЕРБ и отхвърли алтернативния проект на БСП.

Всъщност няма никакво значение кой от двата законопроекта е приет и кой отхвърлен. Защото какво може да се очаква от вкарването под една шапка на няколко обезсилени, зависими или превзети институции, които и досега са можели, но не са направили нищо. И защото в края на краищата борбата срещу корупцията е в ръцете на прокуратурата, а тя е недосегаема. Тъй че и този закон е само пореден пример за неспирната имитация на реформи и прикритие за модела на превзетата държава. Неговите основи, впрочем, започнаха да се наливат пак по времето, за което стана дума в началото.