1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Да поговорим за деянието на д-р Димитров

6 март 2018

Искрено се надявам д-р Димитров да се окаже невинен. Призивите за "линч на мангалите" обаче ни връщат в пещерната епоха, пише нашият автор проф. Ивайло Дичев. Ето тезите му:

https://p.dw.com/p/2tkhu
Снимка: BGNES

Вече дори не се учудваме, когато се правораздава по площадите и телевизионните студия. Следователи и прокурори станаха едва ли не излишни, защото Фейсбук е готов с експертизите по криминални случаи в реално време. Излишни са и съдилищата, защото гражданството знае най-добре коя присъда е малка и коя - голяма. Най-компетентни, според медиите, обикновено са роднините на засегнатите. И е много трудно да възразиш на емоциите им в близък план. А когато конфликтът е между нас и лошите, сиреч ромите, за народните анализатори не остава и сянка от колебание къде да застанат.

Ивайло Дичев
Проф. Ивайло ДичевСнимка: BGNES

Глас народен

Почти нищо не знам по случая с д-р Димитров. Твърдя единствено, че повечето от Фейсбук-агитаторите знаят точно толкова малко, колкото и аз. Ако убийството е станало в къщата след нападение с нож - едно, ако човекът е бил застрелян от прозореца, докато е опитвал да краде фара от колата на доктора - друго. Ако пистолетът е бил внесен от крадците - едно, ако е бил незаконно притежаван от самия Димитров - друго. Но кой ще ти чака експертиза, нали трябва едни дейци спешно да трупат популярност.

Това, че човекът е бил уважаван от съгражданите си, ще бъде, разбира се, важен момент в по-нататъшния процес: дори да го осъдят, може да има смекчаващи вината обстоятелства, президентско помилване (Йордан Опиц, признат навремето за виновен по подобен казус, не лежа и половината от 5-те години). Изразяването на човешко съчувствие към д-р Димитров е може би най-естествената реакция на съгражданите му. Призивите за „линч на мангалите" обаче ни връщат в пещерната епоха. Това, което се надига, не е съчувствие, а презрение към човешки същества, които да можем да убиваме, без дори да си губим времето с някакви формалности като съдебни процеси. Вярно, че не сме докрай християнизирани, но поне публичните фигури би трябвало да имат мярка.

При подобни случаи винаги се надига желание за народно законодаване. Веднага се появи идеята за разширяване на неизбежната отбрана, която да включва например всякакво прекрачване в имота на заинтересования, дори когато няма взлом. Но вижте какво може да се случи: отбива се комшията привечер, без да предупреди - и бам-бам с бренекето, да е мислил! Други пък искат да можем да убиваме не само когато сме нападнати, но и когато някой застрашава имуществото ни: качили се едни хлапета на черешата, бам-бам със сачми номер 5 - да са ги пазили родителите им (ако беше така, да съм си отишъл сто пъти навремето).

Това мислене на парче е любимо занимание на медиите, които търсят сюжети. Но когато го възприемат политици, призвани да коват закони, настава популистки хаос. Когато пък се включат и адвокати, призвани да ни защитават, става просто страшно. Може би наистина трябва да се разшири обемът на неизбежната отбрана, не знам. Сигурен съм обаче, че това трябва да стане въз основа на статистика и анализ, а не заради отделна случка.

София: протест в защита на д-р Димитров
Протест в защита на д-р ДимитровСнимка: BGNES

Популисти от всички страни, въоръжавайте се!

Най-опасното развитие в цялата история е, че популистите отново повдигнаха темата за правото да се защитаваш с оръжие. В същия момент един 19-годишен младеж във Флорида изби 17 съученици с полуавтоматична пушка, която съвсем легално си е купил в магазина. И как отговори Тръмп на масовите недоволства и на настояването за контрол над оръжията? Предложи учителите да се въоръжат. Само че какво ще стане, ако някой учител изперка и започне да стреля? Ами въоръжават се родителите и тъй нататък.

Статистиките сочат съвсем еднозначно какво трябва да се направи. Убийствата с огнестрелно оръжие в САЩ са 10,2 на 100 000 - многократно повече, отколкото в подобното в културно отношение Обединено кралство, където делът е само 0,2. Защо тогава алтернативно десните в Америка, пък и в България, продължават да настояват да се въоръжаваме? Защото това е идеологията на конфликта, на перманентната война. Трябва разделение, трябват кризи и истерии, за да потърсят гражданите защита именно при популистите (и, впрочем, да не мислят за лобистките им политики).

В България засега те нямат особена подкрепа по тази тема. Според „Галъп интернешънъл", цели 76% не одобряват идеята всеки да има право да носи оръжие. Но модерните идеологии - както по-рано национализмът, комунизмът, фашизмът - се носят свободно из глобалното пространство и рано или късно ще се прихванат и на наша почва. Следващият номер в програмата ще бъде забраната на абортите, каквато вече въведоха в католическа Източна Европа. Това са пакетни услуги на алтернативно десните.

Впрочем, искрено се надявам д-р Димитров да се окаже невинен. Но още повече се надявам да разберем истината по категоричен начин. Или както казва Аристотел: „Платон ми е мил, но истината ми е още по-мила“.

Ивайло Дичев
Ивайло Дичев автор и кореспондент