Да пукне тоя бандит - клетвите на древните римляни
6 юли 2011Дано пукне тоя бандит, очите да му избодат или направо в ада да отиде - в древен Рим жертвите на кражби и други престъпления не са знаели друга защита освен проклятия и клетви. В империята е действала една перфектно организирана правосъдна система, но полиция не е имало. Нищо чудно, че римляни са се опирали на окултизма и съдействието на боговете.
Затрий го с отрова!
От най-дребни битови кражби до убийства е включвал каталогът на престъпленията преди 2000 години. "Затрий го с отрова", бива призовавана една богиня, за да възмезди кражбата на един килим. Явно бесен трябва да е бил пък мъжът, комуто са откраднали завесата в термите, за да напише на една плочка: "Да му секнат дано пикнята, лайното, приказката и сънят".
"Римският музей" в германския град Ксантен показва многобройни археологически находки и антични текстове на тема престъпност и правораздаване в Римската империя. Римляните са били неописуемо суеверни, обяснява директорът на музея, археологът Маркус Ройтер. Освен това са били истински ключ-фетишисти.
"Заключвали са всичко, от голямата порта до най-мъничката кутийка", казва Ройтер. Затова нищо чудно, че при разкопките са били откривани огромни количества ключове. Защита римляните са очаквали на първо място от боговете, но също от всевъзможни приказни същества, като например главите на медузи, които са били изливани от бронз и поставяни над входната врата. Парите са били заравяни в подовото отопление или в стените.
Чувал или клада
Търговията с хора, проституцията и сводничеството са били законни в Римската империя. Любовта за продан се е облагала с данък. Прелюбодеянието обаче е било наказуемо, а изнасилването на омъжена жена е можело да бъде наказано със смърт.
Многобройни съдебни протоколи онагледяват едно високо развито съдебно дело. Правосъдието обаче е било безмилостно към престъпниците. Затвор не е имало. Осъдените са били наказвани с глоба, изгнание, тежък труд в мините или жестока смърт. Така например онзи, който убие роднина, е бил зашиван в чувал, заедно със змия, петел и маймуна, а след това хвърлян в река Тибър. Подпалвачите пък са били изгаряни живи.