Да се боим ли от Китай?
28 юни 2011Както навремето Англия, така днес Америка се вижда конфронтирана с един нов съперник за световно господство, чийто потенциал и възможности трудно могат да се преценят. Спектърът на стратегическите концепции отново започва със сдържане и свършва с интегриране, при което на практика се търси квадратурата на кръга. Тоест дипломация.
Сблъсък на цивилизациите
Тази седмица в Германия махалото определено отива в посока интеграция. Днес /вторник/ за пръв път в Берлин се провеждат германско-китайски правителствени консултации. Китайският премиер Вън Цзябао се представя с делегация от 13 министри. Никога Пекин не е изпращал подобна делегация в чужбина. Проявата има предимно символична стойност: съвместните правителствени консултации целят да сигнализират близост. Зад това се крие надеждата, че подобни интензивни срещи може да доведат до пораждането на приятелство.
Няма и дума: добрите отношения са за предпочитане пред откритото съперничество. Само че последните месеци демонстрираха за пореден път колко различни са ценностните представи на китайците - по-точно: на китайското правителство - и на Запада. Острите репресии срещу противниците на режима, ограниченията на личната свобода и фарсът около арестуването на художника Ай Вейвей предизвикват основателни съмнения в намеренията на Пекин.
Често чуваме, че Западът трябвало да се съобразява с културните особености и историята на Китай. Миналите седмици показаха тъкмо обратното: не дипломатическите увещания под сурдинка, а шумният протест принуди Пекин да направи отстъпки по отношение на Ай Вейвей. Но тези отстъпки далеч не достигат, за да убедят Запада, че Китай е правова държава.
Най-големият ни враг
Критиката, разбира се, не бива да бъде примесена с горделивост. За нас Китай е предизвикателство, но не и най-големият ни враг - такива сме си ние самите. Въпреки че развитията в Далечния Изток се превръщат във фактор, който все повече влияе върху бъдещето ни, все пак ние сме онези, които задават насоката: в Германия, в Европа и изобщо в западните общества, с които споделяме повече интереси, ценности и история, отколкото с Китай. Фактът, че понякога това трудно ни се удава, се регистрира и в Пекин. Затова за нас възходът на Китай е на първо място напомняне да си направим домашното.