Да се боим ли от слънчевите изригвания?

От 8 юни притежателите на сателитни навигационни системи и радиоапарати могат да очакват смущения, заявиха от US National Weather Service. Освен това вследствие на необичайно силните геомагнитни бури може да се стигне до прекъсване на електрозахранването и смущения на други електронни системи. Възможно е да се наложи премаршрутиране на полетите, чийто курс минава през регионите около Северния или Южния полюс. Повод за това предупреждение е гигантското изригване в един обикновено спокоен участък на слънчевата повърхност, наблюдаван от NASA през нощта срещу 7 юни.

Най-силната слънчева буря от 2006 г. насам

Диаметърът на Слънцето е 800 000 километра. Във вътрешността му царят температури от няколко милиона градуса по Целзий. Тези температури се получават от сливане на ядра, при които милиони тонове водород се превръщат в хелий. Тези верижни реакции водят до наблюдаваните експлозии. Още преди няколко дни бяха наблюдавани няколко по-малки изригвания. Вследствие на тях се получават три вида излъчвания.

Непосредствено след експлозията от Слънцето се излъчва светкавица, на която са необходими малко повече от 8 минути, за да преодолее разстоянието от 150 милиона километра до Земята. След около половин час частици, заредени с по няколко милиарда волта, достигат земната атмосфера. Едва след това започва същинската геомагнитна буря. Освободените от нея частици се отправят към Земята със скорост от около 900 км/сек. За изминаването на разстоянието са им нужни до 46 часа.

От една страна NASA отреди на изригването висока категория, която може да доведе до дълго траещи бурни излъчвания, но от друга страна Националната метеорологическа служба на САЩ съобщи, че очакваните влияния ще бъдат "малки до умерени", защото основната посока на изригването не е насочена към Земята. Според NASA става дума за най-силната слънчева буря от 2006 г. насам. Облакът от изпуснатите частици се е разпрострял в област, равняваща се на почти половината от слънчевата повърхност.

Слънчевите бури подлагат на риск централната инфраструктура, която все повече зависи от сателити, а изкуствените спътници реагират особено чувствително на промените в заобикалящите ги електромагнитни полета. Особено сателитно направляваните GPS-системи са вече неотменима част от логистиката, корабоплаването и въздушния транспорт.

Сателитите изпращат от около 20 000 километра електромагнитни сигнали към Земята. GPS-приемниците определят позицията въз основа на сигналите от най-малко четири сателита. От времето, за което сигналът изминава разстоянието умножено по скоростта на светлината, се изчислява разстоянието от сателита. Но изкривяването на електромагнитното поле на йоносферата може да промени това време. В зависимост от съдържанието на йони в йоносферата това може да предизвика драматични отклонения до пълен отказ на навигационните системи.

Но и много по-традиционна електротехника се влияе от слънчевите излъчвания. Това проличава още през 1973 г., дълго преди ерата на интернет и на сателитната навигация. Тогава слънчево изригване довежда до прекъсване на електрозахранването в канадската провинция Квебек - 6 милиона души остават на тъмно. Деформирането на магнитното поле от пристигащите електрически заредени частици води до токови удари в трафопостовете.

Кулминация на всеки 11 години

Учените от NASA са установили, че слънчевата активност следва определени цикли. На всеки 11 години има кулминация. Такава може да се очаква през 2013 година. Най-силната, исторически доказана слънчева буря е била през 1859 година. В наши дни експертите предупреждават, че подобно "супер-изригване" може да парализира за няколко минути инфраструктурата на голяма част от земната повърхност.

По принцип магнитното поле на Земята ни предпазва от космическото лъчение, като отвежда встрани пристигащите частици. Така се получават северното и южното сияние, тъй като по време на слънчева буря магнитното поле на Земята променя формата си. Електрически заредените частици от "слънчевия вятър" се стичат по силовите линии към полюсите, където предизвикват светлинни явления и дъги с различни цветове и интензивности.

Автор: Ф. Шмид, В. Шопов

Редактор: Д. Попова-Витцел