"Даже кофите за боклук тук предлагат повече..."

Десетки хиляди бедни хора от Средна, Източна и Югоизточна Европа мизерстват по улиците и из парковете в Германия. През зимата тяхното положение става още по-лошо. Как реагират на това положение германските власти? Какво значение има дали тези хора са от страни-членки на ЕС или не? Каква е разликата в грижите, които полага германската държава и общините за тези хора, от една страна, и за близо един милион бежанци, които пристигнаха тук през последните две години?

Много от тези въпроси ни задавате и Вие, читателите и зрителите на Дойче веле. Оказва се, че проблемът е доста по-комплексен и сложен, отколкото изглежда на пръв поглед. В поредица от предавания германската обществено-правна медия „Дойчландрадио“ направи „моментна снимка“ на физическото и юридическо положение, в което се намират бездомниците. Ето част от мненията и констатациите, съдържащи се в тези предавания.

Между 8 000 и 10 000 бездомници в германската столица Берлин живеят на улицата - в паркове, под мостове или пък във временни приюти. Откакто започна Източното разширяване на ЕС, към Германия непрекъснато се стичат хора, които търсят тук работа и поминък. Онези от тях, които по една или друга причина се провалят в тези опити, се оказват на улицата. Мнозина спят на палатки или просто в спални чували в парка „Тиргартен“. Властите години наред търпяха това положение, но сега търпението им вече се изчерпало, казва Щефан фон Дасел от партията на Зелените, който е кмет на централния берлински район. „Ние желаем тези хора да се върнат в своите страни, но трябва да сме подготвени и за варианта, в който те не искат. Мисля, че ако наистина кажат „Благодаря, но оставам тук, защото тук ми е по-добре“, държавата не бива просто да вдига ръце. В краен случай такива хора трябва да бъдат принудени да се върнат у дома си“, смята фон Дасел.

Но това не е толкова просто. Над 60% от бездомниците идват от държави-членки на ЕС. А свободата на придвижване им разрешава да живеят там, където пожелаят. Те не могат просто да бъдат репатрирани, трябва да бъдат убедени да поемат обратно. А това рядко се случва, дори когато властите поемат пътните им разноски. Много от тези хора нямат право на социални помощи и в крайна сметка се оказват из парковете. За доста източноевропейци дори този живот обаче е по-добър, отколкото в родните им страни.

Бедността - основен фактор

Улрике Костка от хуманитарната организация „Каритас“ смята, че голямата разлика в благосъстоянието между различните държави от ЕС не бива да се прехвърля като проблем върху парковете и кухните за бедни. „Трябва да се изясни въпросът какво се случва с хората, които пристигат тук и не си намират работа. Очевидно липсва нормативна уредба и не помагат нито временните решения, нито пък поемането на пътните им разноски към дома. Явно тези хора остават тук по-дълго и ние трябва да направим нещо срещу настъпващата мизерия“, казва Костка.

Ако се огледате из големите германски градове, веднага ще ги видите: бездомниците, които спят из парковете и градинките, хората без покрив над главата си, които все още нощуват под открито небе, въпреки спадащите температури, коментира „Дойчландрадио“. Според тази медия, през последните години проблемът много се е задълбочил. Главната причина е увеличаващият се приток на трудови мигранти от Средна и Източна Европа, които често пъти попадат в капана на експлоатацията при много лоши трудови условия.

Улрих Херманес, ръководител на „Плата“, хуманитарна организация, която се грижи за бездомни хора от ЕС в Хамбург, също потвърждава, че притокът на хора е нараснал, след като българите и румънците получиха свободен достъп до трудовия пазар в Германия. „Мнозина използваха шанса си и уседнаха тук. Те са икономически независими, плащат си данъците и социалните удръжки. Но около 10-15 процента от новопристигналите не успяват да се справят и живеят в много лоши условия, понеже няма необходимите предпоставки да излязат успешно на трудовия пазар. Тези хора нямат образование, не притежават и достатъчна езикова компетентност, понякога пристигат тук и с други проблеми, например болести. Нямат надеждни здравни осигуровки, понякога се стига и до психически срив, защото са дошли тук, за да изкарват пари за цялото семейство у дома, а не могат да се справят с тази задача. Психически ги дестабилизират и изискванията на работодателите, които понякога експлоатират хората като през 19 век. С две думи, сред тези хора все по-често имаме случаи на физически или психически болести“, бие тревога Херманес.

Не заради социалните помощи

Същото разказва и Франциска Гифай, кметица на берлинския район Нойкьолн: „Много от тези хора са дошли тук със съвсем други очаквания. Та са се надявали на един по-добър живот, на работа и жилище – всичко това обаче не се е състояло. Намират работа само от време на време, и то в много лоши условия. Друга част обаче са дошли в Германия като членове на банди просяци. Опитваме се да разговаряме с всички тях. Едни ни обръщат гръб, други обаче ни изслушват. Към тях ние отправяме конкретното предложение да им платим пътуването обратно и да го организираме.“ Тази година от това предложение са се възползвали едва шейсетина души…

Улрих Херманес се противопоставя на разпространеното мнение, че така наречените „мигранти по бедност“ идват в Германия, привлечени най-вече от тукашните социални помощи: „Ако погледнем назад в историята, причина за миграцията винаги е била бедността. Германците са се отправили към Америка, италианците също, но не защото са се надявали да намерят там по-добра мрежа от социални помощи, а преди всичко, защото вече не са можели да оцеляват в собствените си страни. Броят на онези, които пристигат тук, за да се закачат за социалната ни система, според нашите изчисления е абсолютно пренебрежим. Процентно хората от държави в ЕС, които са адресно регистрирани тук, много по-рядко получават социални помощи, отколкото германците.“

Херманес, който  е посещавал ромско селище в Румъния, описва ужасните условия там особено през зимата, когато хората нямат пари дори за дърва за огрев. Той признава, че някои от пристигащите в Германия наистина само гледат да презимуват в някой приют. „Но това съвсем не е общият случай. Мнозинството хора, на които помагаме ние, са се опитали да намерят своето място на трудовия пазар, обаче са се провалили“, казва Херманес.

Защо пък Германия?

Защо обаче германците да са длъжни да се грижат за ромите от Карпатите, които нямат дърва за огрев? Защо социалната отговорност да носи Германия, а не техните държави? Може би онези, които не успяват да си намерят работа в Германия, просто трябва да се връщат у дома? Тези въпроси Улрих Херманес коментира с аргумента, че Германия има най-голяма полза от икономическия съюз в ЕС и затова трябва да поема и съответната отговорност. „Смятам, че Германия трябва да се ангажира много повече, включително и във въпросните страни, трябва да им помогне за подобряване на условията на живот. Става въпрос не само за пари, но и за политическа подкрепа, за подпомагане на тамошната администрация, пък и за налагането на гражданско-правни стандарти. Защото специално в Румъния и България проблемът с корупцията е много сериозен.“

В едно от предаванията на „Дойчландрадио“ беше поставен и един особено парлив въпрос: Как в Германия успяха да настанят и да изхранят един милион бежанци, но сякаш не могат да се справят с грижата за няколко десетки хиляди българи и румънци? Според Херманес не става дума толкова за „неможене“, колкото за друго: да не се насърчава този тип миграция. „За да не се създава впечатлението, че онези държави спокойно могат да игнорират своите задължения, които носят според системата в ЕС, а други да поемат отговорността вместо тях. Поради тази причина към тая група нуждаещи се хора има друго отношение.“

Франциска Гифай апелира да се води разговор с правителствата на другите държави от ЕС за това как да бъдат третирани бездомниците и хората, които живеят в ужасни условия. В същото време трябва да се подкрепят гражданите от ЕС, които идват в Германия, за да работят, категорична е социалдемократката. Тя припомня, че на тях им се предлагат най-различни възможности, включително и курсове по немски, за да се интегрират по-бързо на германския трудов пазар. „Европейският вътрешен пазар и свободата на придвижване не са грешка, тъкмо обратното – те са голяма крачка напред. Пита се обаче: да отворим ли социалните системи за всички? В момента това не е така. И правилно, според мен, понеже социалната система на Германия не може да бъде отворена за всички граждани на ЕС, просто защото не можем да го финансираме. Няма как германската държава да им плаща жилище и издръжка.“

В търсене на баланс

При бежанците положението е друго, смята Гифай, защото животът им е бил в опасност и тъкмо това ги е превърнало в бежанци. Тя припомня, че държавите от ЕС не се намират нито във войни, нито в тежки кризи и че по принцип във всяка от тези държави трябва да се установят приемливи условия на живот. Разбира, се когато хора от държави-членки на ЕС, пристигнали в Германия, през зимата нямат подслон, и за тях се полагат грижи, разказва тя от опита си като кмет на берлинския район. „Тогава вече не се гледа от къде идват бездомниците. Но когато през по-топлите месеци се натъкваме на хора, нощуващи из парковете и градинките, ние им казваме, че занапред не бива да го правят. Понякога се случва, че 10, 20 или 30 души си опъват нещо като палатков лагер в парка или в някоя градинка и преспиват там. Това води до странични ефекти: трупа се много повече смет, хората ходят по нужда в храстите или на пясъка по детските площадки – и местното население, естествено, недоволства.“

И очевидно трябва да се намери някакъв баланс между грижата за бездомниците и правото на обществеността да използва парковете и градинките за това, за което са предназначени, обобщава Гифай. Тя реалистично констатира, че големият европейски проблем с миграцията по бедност не може да се решава на местно или на национално равнище.“Тук пристигат все повече хора от Югоизточна Европа, които търсят по-добър живот. Просто защото разликата в благоденствието е огромна – в България и в Румъния средното месечно заплащане е около 200 евро. Аз лично посетих и Румъния, и България, запознах се със ситуацията на място – и най-вече с условията на живот на ромите. Разказаха ми, че някои хора гледат на нещата така: Всяко боклукчийска кофа в Германия предлага повече, отколкото животът у дома“ казва пред „Дойчландрадио“ Франциска Гифай.