Дали Борисов "ще си избере" съдебна реформа

Може ли премиерът Борисов да бъде гарант за съдебна реформа? Това е въпросът, който се задава гласно или не в общественото пространство от старта на новото правителство. Аргументите за подобни съмнения са подхранени от редица изяви на лидера на ГЕРБ, започващи още от кариерата му на главен секретар в МВР и нестихващи дори до днес, когато той уверено твърди, че е демократ и със самомнение на такъв повтаря като мантра принципа на разделение на властите.

И докато в битността си на главсек сам нападаше съда с клишета в стил "ние ги хващаме, те ги пускат", в ролята си на премиер той вече не се нуждаеше от подобни твърде шумни изказвания. Имаше си говорител в лицето на Цветанов, който без особена съпротива прие ролята на последна инстанция. Опозиция, протестиращи, съдии, журналисти, медии, лекари, адвокати...Списъкът на "осъдените" от Цветанов набъбна застрашително през годините му на високия държавен пост. Дотам, че вече всеки другомислещ или просто усъмнил се в неговата правота по дефиниция бе престъпник, сподвижник на мафията, виновен.

Презумпцията за невинност бързо изчезна, а когато бе наложително, Борисов бащински защитаваше творението си. Когато викове срещу Цветанов нямаше, премиерът пък преценяваше, че и необходимост от намесата му няма. Така „безболезнено“ и „безшумно“ в пространството отминаха полицейската акция, кръстена на съдия, уволнението на Мирослава Тодорова и десетките случаи, в които от телевизионния екран вътрешният министър разпореждаше на уж независимия съд какво да направи, за да удовлетвори желанията му. Благосклонното мълчание на Борисов освен че за почти четири години направи Цветанов всемогъщ, ясно показваше съгласие с възгледите на неговото вице и разбира се поставя днес на дневен ред въпроса – променил ли се е наистина лидерът на ГЕРБ? Може ли той да се превърне в гарант за съдебна реформа, която така да промени прогнилия от политически зависимости български съд, че той да се превърне в безпристрастен арбитър и коректив?

В ролята на Цветанов

На първо четене отговорът до тази седмица бе по-скоро положителен. Борисов и министрите от кабинета му не се изказваха по определени дела, а той солидарно с шефа на правосъдното ведомство Христо Иванов демонстрира воля за развързването на магистратите от политически зависимости. Всичко това до сряда, когато на своето заседание правителството даде ход на стратегията за съдебна реформа. От стенограмата на кабинета обаче се разбира или че лидерът на ГЕРБ бързо се е върнал към старите си навици да „подсказва“ на инак независимия съд какво да стори, или че изобщо не се е отдалечавал от тях, но досега просто не е имал сгоден повод да раздава „указания“.

В ролята на Цветанов удобно се намества финансовият министър Владислав Горанов, който заедно с премиера изразява силното си възмущение от отлагането на съдебното заседание за фалита на КТБ за февруари. Така Борисов и Горанов решават да насочат дискусията около стратегията за съдебна реформа към казуса с обжалваното решение за фалита на банката, което на практика възпрепятства фонда за гарантиране на влоговете да поеме контрола върху нея и да назначи синдици, които да се разпореждат с активите.

Горанов „съветва“ съда да насрочи делото вместо за 9 февруари за 22 декември. Той обаче не взима предвид това, че за да представят БНБ и КТБ становища по всички доказателствени искания, направени от страните по време на заседанието на ВАС, е необходимо и технологично време първо да се запознаят с тях.

Финансовият министър не спира дотук, а решава че е уместно да се произнесе и по допустимостта на жалбите на акционерите в КТБ срещу отнемането на лиценза. Нещо, което още самият състав на ВАС, разглеждащ казуса, не е направил, именно заради отлагането на делото за догодина.

Изборът на Борисов – шеф на ВКС или реформа?

Без замисляне Борисов също се намесва в казуса, като изтъква независимостта на съда, обяснява, че не иска да обиди никого и поставя реторичния въпрос как спят спокойно съдиите във ВАС. Веднага след това намира за логично да поръча на правосъдния министър да говори с Висшия съдебен съвет, които от своя страна да наредят на магистратите кога да се гледа делото. Като аргумент за подобно искане към ВСС премиерът ползва не какво да е, а факта че изпълнителната власт е превела на съдебната дължими пари, а те са си ги раздали като бонуси.

Подобен диалог в контекста на обсъжданата реформа е не само символен, а и ясен знак, че политическата класа не просто не желае независими магистрати, но и като цяло не успява да разбере какво се съдържа в подобно словосъчетание. В този смисъл дори един добър документ като стратегията на Христо Иванов в комбинация с разместването на пластовете вътре в съдебната система могат да бъдат обезсмислени от изпуснати реплики, показващи незабравени нагласи от популярния банкянски разговор, завършил с многозначителното „Ти си го избра“. Още повече, че точно преди седмица "Капитал" съобщи за среща между Борисов и шефа на Върховния административен съд Георги Колев, на която е била обсъдена номинацията на Лозан Панов за председател на ВКС. Според данни на изданието след разговора председателят на ВАС е заявил пред членове на съвета, че Панов е подкрепен от лидера на ГЕРБ.

Та, от всички факти дотук следва единственият логичен въпрос - дали протакането на делото КТБ във ВАС не е козът на Георги Колев, с който той ще задължи уважаващия разделението на властите Борисов "да си избере" шеф на ВКС вместо съдебна реформа?